Живял някога един владетел. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ
най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и
задоволявал всичките ѝ прищевки.
Другата любимка на царя била третата му жена. Тя била
бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя
да бъде забелязана от другите. Често я показвал на други владетели. Но жената
била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.
Втората жена на владетеля била добра, нежна и търпелива. Той
знаел, че винаги може да се опре на нея и да ѝ се довери в трудни времена. Но
понякога я пренебрегвал заради първите две и не ѝ отдавал нужното внимание и
обич.
Първата жена на царя била най-силната и мъдрата от всичките
му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти
тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Обичала го
силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от
какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден царят се разболял тежко и разбрал, че идва краят на
живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му
жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за
теб. Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той.
– О, това е невъзможно – отговорила жената. – Съжалявам, но
трябва да те изоставя завинаги.
Огорчил се царят и повикал третата си жена. И на нея задал
същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор:
– Не, царю, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов
господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.
Дошъл ред на втората жена.
– Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и
искам да те помоля да дойдеш с мен.
– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой –
отговорила жената. – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.
Царят бил съкрушен. В последния си миг той осъзнал, че
всички усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този миг се появила първата му жена. И казала тихо:
– Аз ще дойда с теб, любими мой. Ще бъда с теб винаги,
където и да отидеш, каквото и да се случва.
Царят въздъхнал от облекчение и си помислил: „Трябваше да се
грижа повече за нея, когато все още можех. Как допуснах да я пренебрегвам за
сметка на другите, които сега ме изоставят“.
Досетихте ли се кои са четирите жени на владетеля и кой е
той?
Владетелят е човекът.
Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и
облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с
тялото си.
Третата жена е богатството, общественото положение, славата
и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те
отиват при друг.
Втората жена са семейството и приятелите. Понякога
пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек
само до гроба му.
А първата жена е човешката душа. Много често забравена,
оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да
отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.
Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на
ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен
и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар