Ужупис, републиката на художниците

      Републиката е една от най-малките в света и се е провъзгласила за "Република Ужупис".

     Ужупис се намира в центъра на литовската столица Вилнюс, обхващащ площ от един квадратен километър и с население от 7 хиляди души.

     Какво още се знае за нея?

    Литва беше първата съюзна република, която обяви независимост от СССР през 1990 г. Няколко години по-късно Ужупис обявява своята независимост.

    Ужупис означава „отвъд реката“. За да стигнете до микроскопичната република, трябва да преминете по моста над река Вилнюс.

    След края на Втората световна война в района има много празни къщи и мястото дълго време има лоша слава. Но ниските наеми започнаха да привличат артисти тук. Тези художници работят за съживяване на района. Така те замениха статуята на Ленин с бюст на музиканта Франк Запа, който никога не е бил по тези места. С това символично започва новият живот на региона.

    Две години по-късно, на 1 април 1977 г., художниците обявяват независимостта на Ужупис. Според тях това трябва да е държава-джудже, в която всеки да живее свободно, без да се придържа към социални принципи. Оттогава републиката има мини републикански президент, конституция, валута и национално знаме.

    След първоначалната негативна реакция на литовските власти, мнението на правителството за появата на Републиката на художниците се променя - властите са съгласни с нейното съществуване. Но Ужупис все още остава самопровъзгласила се и непризната държава.

     През последните години районът се промени много - появиха се дизайнерски бутици, стилни кафенета и внимателно декорирани дворове. Това вече не можеше да се нарече „покрайнини“.

 

     По ирония на съдбата цените на имотите в този район сега изостават от тези в историческия център. И никой артист не може да си позволи да си купи къща тук.

     В момента тази територия е „арт инкубатор“ - първият по рода си в балтийските страни; артисти от цял ​​свят идват в Ужупис, за да творят свободно.

      Правилата за пребиваване в Ужупис се регулират от член 41 от Конституцията. Там четем например, че „котките не са длъжни да обичат стопаните си, но са длъжни да ги подкрепят в трудни моменти“. Конституцията гарантира и правото на скептицизъм: „Всеки има право да се съмнява, но не е длъжен да го прави“.

      Конституцията може да изглежда смешна, но в този контекст нейното съдържание има смисъл. След 70 години съветско управление и потъпкване на свободите, тази конституция провъзгласява независимо мислене и свобода на мнението. И това може да се счита за първия писмен постулат за правата на човека в постсъветска Литва.

      На първи април се празнува Денят на независимостта на Ужупис и гостите се посрещат от „граничари“, които поставят печат, който служи като покана за участие в тържествата по случай празника.

      На първи април от кладенец в Ужупис тече не вода, а бира, а в минирепубликата можете да се любувате на различни произведения на изкуството на всеки ъгъл.

 Чували ли сте за такава република?

За въпроси и предложения, моля, в коментарите. 

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: 

 
Follow ZigZag Library