Духовната бедност е по-страшна от материалната. Най-вече
защото хората рядко си дават сметка за нея. Повечето духовно бедни хора не
знаят, че са такива. Лесно можете да ги разпознаете и ако това се случи,
по-добре стойте надалече от такива хора. А ето и признаците на духовно бедния
човек:
Четенето е губене на време
Духовно бедният човек рядко чете. Или никога. Книги в дома
си почти няма. Предпочита да се отърве от тях в кашони до кофите за боклук, ако
изобщо му попаднат такива. Приема ги за отпадъчни материали. Духовно бедният не
се срамува, че не чете. Не открива ползи в това, да държиш книга, нито има
желание да го прави. Смята, че интернет ти дава достъп до всичко необходимо и
няма нужда да си губи времето с четене. Също така обича да казва, че е „чел доста
навремето“.
Винаги е прав
Духовно бедният човек не умее да общува пълноценно с
другите. Общуването често поражда спор и в това няма нищо лошо. Стига спорът да
бъде интелигентен и аргументиран. Неслучайно хората са казали, че в спора се
ражда истината. Само че малцина умеят да спорят възпитано и интелигентно.
Духовно бедният човек прекъсва, спори не с доводи, а с емоция, често си
позволява да прави обидни квалификации и да проявява неуважение към събеседника
си. Освен това е готов да си състави мнение за някого според позицията му по
даден въпрос – тоест, ако не е съгласен с него, моментално отива в черния
списък на предатели.
Говоренето зад гърба е норма
Фалшът и лицемерието са често срещана човешка
характеристика. Най-вече са присъщи на духовно ограничените хора. Те рядко ще
посмеят да ви кажат истината в очите, но за сметка на това едва ще изчакат да
ви видят гърба, за да започнат одумването. Духовно бедният човек не се смущава
да показва различни лица в различните ситуации. Предпочита да се нагажда според
условията, но не и да поддържа една позиция или да следва една линия на
поведение. Говоренето зад гърба е норма. С такъв човек не можете никога да
бъдете сигурни дали ви казва истината и какво всъщност мисли за вас. Може би
трябва да попитате другите.
Животът е в интернет
Духовно бедният човек прекарва почти цялото си време пред
екрана – на телефона, на таблета, на компютъра.
Дори когато е излязъл с приятели, погледът му отново е забит в екрана.
Такъв тип човек пропуска непосредственото общуване и е готов да го замени за
някоя клюка от нета или за безцелно и механично браузване. Духовно бедният
човек не цени това, което има. Приема нещата за даденост. И хората също. Готов
е да пропилее времето си и накрая да няма никакви спомени нито от деня си, нито
от събитията в него, защото през цялото време той всъщност не е участвал в тях.
Улицата е боклукчийска кофа
Духовно бедният човек не вижда извън кръга на собствените си
интереси. Живее така, че да му е удобно, да не се налага да полага никакви усилия.
Изяжда вафлата и пуска опаковката от ръката си. Изпива кафето си и пуска чашата
на улицата пътьом. Независимо дали на две крачки от него има кофа за боклук,
или не. Същият този духовно беден човек често се оплаква от „кочината“, в която
живеем, ругае държавата и управляващите, но всъщност с всяка своя постъпка той
е този, който допринася за тази „кочина“. Защото държавата сме ние. Този
духовно беден човек няма да почисти след кучето си. Ще го пусне да си свърши
работата на пясъчника в детския кът, без да му мигне окото. Ако му направите
забележка, ще получите заядлива реплика или оправдание, че кучето не е негово.
Духовно бедният човек не се интересува от нищо и никого извън личното си
добруване.
Завист, критика, омраза са стълбовете на живота
Духовно бедният човек не умее да се радва на чуждите успехи
и чуждото щастие. Понякога хората го бъркат със състрадателна душа, защото
съчувства на изпадналите в беда. Ако се замислите обаче, той всъщност
злорадства за чуждото нещастие. Много по-фина душа се изисква, за да изпиташ
искрена радост за чуждото щастие. А да потупваш по рамото, когато някой страда,
го може всеки. Завистта и омразата не са чужди на духовно бедния човек. Той е
изтъкан от озлобление към света и към себе си. Неудовлетворен от собствения си
живот, пренася върху другите своите недоволства. Когато ви критикува, не го
прави с грижа и положителни мотиви, а иска единствено да подкопае
самочувствието ви и да ви срине психически. Подобни хора не са щастливи и
заслужават съжалението ни. Причината може да се корени назад във времето или
просто да е част от характера. Във всеки случай забележите ли подобни признаци
у някого около себе си, стойте надалече.
източник: obekti,bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар