Кабаре Лидо

Заедно посетихме Мулен Руж и Крейзи Хорс. Дойде време да се разходим из Лидо.

История

Всичко започва от идеята за откриване на развлекателни и плувни съоръжения за хората в неравностойно положение на Париж. Но така се превъръща в едно от най-бляскавите места в града. Днес Лидо с право е празнато като едно от най-известните места за кабаре в Града на светлината. С перфектно разположение на Шанз-Елизе, Лидо има своята важна роля, не на последно място заради пищния си интериорен декор, вдъхновен от славата на Венеция и в частност от прочутия венециански плаж, чието име носи кабарето.

 

От популярен басейн до елитна елегантност

През 1933 г. Лидо, известно като „плажът на Париж“, било принудено да прекрати първия си живот, като център за отдих на масите, заради финансови проблеми. Три години по-късно започва ерата на новото Лидо, когато Леон Волтера, известен във Франция като шоумен и продуцент, поема управлението му. Идеята му за визията на кабарето била много амбициозна: да замени подземния басейн с голям салон за кабаре, където да забавляват посетителите с вечеря по време на шоуто.

Лидо постига незабавен успех. Както френски, така и международни знаменитости се събрат, за да видят какво може да предложи това ново, бляскаво място. Заедно с Мулен Руж, Лидо се превръща в един от символите на парижкия нощен живот от 30-те години на миналия век. На 7 юни 1941 г. Париж е окупиран от нацистите и в тази тъмна нощ испанският посланик Хосе Феликс де Лекерика кани френския писател Пол Моранд и актрисите Арлети и Хосе Лавал в Лидо. Посещението им привлича вниманието на вестниците и донесе на Лидо известност, която никоя реклама не може да донесе. След пет години, кагато войната приключва, италианските братя Йосиф и Луис Клерико закупуват Лидо и започват осъществяване на своя огромен проект за цялостно преустройство на кабаретния салон, с който го подготвят за неговата нова ера.

Първото шоу има любопитно заглавие - нарича се „Без рима или разум“, но имало незабавен успех. Въз основа на това братята излизат с идеята за "шоу с вечеря", което впоследствие ще има огромна известност сред кабаретата по целия свят.
С течение на годините Лидо преминава от стъпало към стъпало нагоре към успеха си. През 1977 г. новият режисьор Жан-Робърт Будър решава, че е време за още големи промени. Той добавя около 6000 квадратни метра пространство в Лидо, включително панорамен салон на две нива, в което могат да се настанят 1150 души. Нова система асансьори позволява на 300 гости, седящи на първото, най-ниско ниво, да се възползват изцяло от по-добрия изглед към шоуто на кабарето. Звезда след звезда се появяват на сцената на Лидо през годините след Втората световна война. Лоръл и Харди се изяват там, както и близнаците Кесслер, а в по-късните години Ширли Маклайн и дори Елтън Джон излизат на известната сцена.

Приказен успех на Лидо

Първите момичета от балета Блубел (Bluebell ) се присъединяват към Лидо през 1948 г. Те са „деца“ на една от най-великите танцьорки на епохата, Маргарет Кели, известна като госпожица Блубел, заради силно изразителните си очи. Всеки изпълнител на Блубел бил обучен в класически танц, но не бил приет в балета, защото се изисвала определена височина на ръст. Правилата в кабарето на Лидо изискват минимална височина 1,75 м.

Стройните тела в комбинация с екстравагантните, чувствени костюми, превръщат момичетата от Блубел в парижка сензация. Великолепни жени, излъчващи елегантност и сексапил, момичетата от Блубел остават важна част от митологията на Лидо. Танцьорките направиха това кабаре задължително за всеки ценител на парижкия нощен живот.
Да обобщим, че около 10 000 танцьорки са радвали шоумени в Лидо нощ след искряща нощ, с хореография, костюми и светлини - непрекъснато обновявани и освежавани. Всичко това предлага незаменим спектакъл.

През 2010 г. момичетата от Блубел отпразнуваха стогодишнината от рождението на основателката си Маргарет Кели, родена в Дъблин, Ирландия. Нейният изключителен дух живее във всяко представление, тъй като момичетата от Блубел са във вихъра си и преминават от успех към приказен успех.

И като ви разказах за известните кабарета в Париж, нека да уточня: ако сега трябва да избирам между Лидо и Мулен руж - нека да е Мулен Руж, защото си е абсолютна класика, усещане за история и тържественост.
Програмата на Крейзи Хорс обаче е най-впечатляваща.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:


Follow Библиотека ZigZag