Онова ангелско синьо…

Някога ще срещнеш съдбата си…Някога ще срещнеш съдбата си на улица, пълна с отсъствие…Очите й ще бъдат черни…Или може би сини…Но когато я срещнеш, цветът на очите едва ли ще има значение…Тя може да бъде човек…Или птица…
Или нещо подобно на връх, на куршум или цвете…Щом надникнеш в дъното на зениците й, ще откриеш отражението на лицето си…Ще се гледате дълго…Мълчаливо и дълго – тъй, както се гледат в очите обречени…Изсветляла тъга ще полегне на хълбок…В нажежения въздух ще замирише на вечност…И няма да знаеш могло ли е да се разминете и никога да не познаеш съдбата си, преди земните дъждове да завалят в теб и да заличат синьото – онова ангелско синьо – небесния цвят на душата ти…

Весела Димова