Моцартови празници

Вече пети ден се опитвам да не сложа точка на единадесетото фестивално издание на Моцартови празници. Толкова беше хубаво, че не ми се искаше да свършва. Но свършват хубавите неща , слава Богу, и лошите.

В тези няколко августовски дни магията Моцарт и другите, Моцарт и ние, Моцарт и вълшебството да си част от това преживяване , беше едно цяло и неповторимо усещане за криле, за полет и за надеждата, че само след година това би могло да се преживее отново или даже още по-силно ! Дано ! Даже не знам как се получи - усилията и проблемите - като всяка година, желанието и стремежа да сме добри, ама много добри в представянето на програмата -винаги много мотивирани, но онова, дето ние му казваме , че няма такава дума и щракваме с пръсти, този път се чу, усети и имаше моменти, в които се задъхвах от удовлетворението да бъда част от точно този екип на Сийка, Лъчо, Жоро, Виктор,Лили, Криси, Деси, Жени и доброволката Пламена. Сам не можеш нищо да направиш, но можеш да се присъединиш, можеш да мотивираш, можеш да увлечеш и заедно с другите да съградиш ! Ето това бяха тези "Празници на Моцарт" през лято 2015. "Вълшебната флейта " на Държавна опера - Русе, даде старт на фестивала .. Прекрасни бяхте, Ивайло, Симона, Мария, Георги, Влади, Даниела, Петя, Теодора, Йоланта, Пламен на квадрат, Алек, Момчил , Мирослав, Дилян и простете , ако съм пропуснала някое име - всички вие направихте така, че фестивалната прорама да тръгне на "четвърта". И за тази "четвърта" голяма заслуга има Елена - благодаря ти, Елена !Втория ден, този втори ден - 14.08.- петък, какъв петък ! Не знам кого по-напред да "спася" - то не беше едно чудесно педставяне на 175 години от рождението на Клод Моне и импресионизма на Франция в живописта и музиката и изключителните Христо, Цвета, Йоана,Алек, Бисера, Верустиния и Илья, Ивайло, Теодор, Катрин, Георги на квадрат, то не беше един великолепен финал в пиано -бара на Риу Правец Ризорт с моноспектакъла на Мария Елена Инфантино и неповторимите шансони на Едит Пиаф та чак до огнения ритъм на "мамбото". Тук спирам за малко, за да си поема дъх .Идва ред на смазващо талантливия полски виртуоз - Мариуш Патира, който взриви атмосферата с изпълнението си на концерт Паганини - №1.Няма да пиша за него - няма да е достатъчно, то трябва да се преживее.

Бразилският диригент Маестро Флоренсио пък сложи луксозната рамка на една , изпълнена с почти болезнена емоция, вечер. Беше лукс и да се чуе Четвърта симфония - Чайковски в изпълнение на Русенска филхармония. Сигурно някой на хладен ум би казал: „Е, не може пък чак толкова хубаво да е било". Няма да оспорвам, но все пак ви съобщавам, че аз бях една от щастливките в многобройната публика. Още един силен акцент в програмата, и вярвайте ми не е хвалба, премиерния спектакъл на коопродукцията на ММФ и Русенска опера на музикално-танцовия спектакъл "Реквием"- Моцарт. Горда съм, че този спектакъл в тази си версия тръгна от моя идея. Една идея може да си остане една гола идея, ако не се реализира и благодарение на фантазията, професионализма и ината, бих казала, на Силвия Томова, Огнян Драганов, Салваторе Русо, тази идея се превърна в спектакъл за чудо и приказ. Благодаря ви, благодаря и на балета на Русенска опера/страхотни са/, ако не сте вие , този спектакъл нямаше да бъде такъв като ниво, като замисъл, като израз на дълбоката идея чрез танца. Великолепна Бойка Велкова, изненадващ Пламен Бейков, прекрасен квартет Беса Лугичи, Снежинка Аврамова, Николай Моцов и Ивайло Джуров с госта - диригент от Римска опера - Клаудио Донадио и хорът с диригент- Стелияна Димитрова. С участието на Делян Славов в ролята на Дон Жуан и Момчил Миланов - Мазето. В този ден на децата бе посветено матинето в Читалище "Заря" - изключителна заслуга на Пламен Бейков за организацията и сценария. Гала- концертът на площада в Правец беше нещо като върхът на айсберга - настроение, красиви гласове, леещи се с онзи майсторлък, който само най-добрите го могат. Благодаря ви от сърце, Йоана, Даниела, Русалина, Симона, Кики, Делян и Илина, Калуди мили, Руслан, Гео, Дани и Даниел, скъпи ми Христо и Цвета, Гошо и Георги и една златна Янка, прегръщам ви най-топло, защото само преди пет дни и няколко часа вие направихте така, че в дрескода на моите 70 години да се почуствам млада и жизнена, вдъхновена и даже красива ! Обичам ви от тук до края на света !

Автор: Христина Ангелакова