Владимир Висоцкий

Владимир Висоцки беше самотен. Повече от самотен, отколкото мнозина са си представяли. Имаше един приятел, от студентските години до последния ден. За това истинско приятелство не са имали представа многото "приятели", броят на които сега, след смъртта на поета, невероятно се е увеличил.
От къде се е взел този негов дрезгав глас? А това гърло, което е в състояние да пее съгласни? Откъде е дошло усещането за трагедията в която и да е, дори и в една нищо и никаква песен? Тя идва от силата. От московчаните , които първи се поклониха пред силата, а след това - всички останали. Той е роден от силата, неговите страсти са недвусмислени, а викът му е безкраен. Той беше отвратителен естет, даващ за истината милите, сладки картинки от живота. Той шокираше с тяхната форма и съдържание. И най-вече, той е мразен от естетите за това, че се е опитвал да казва истината, самата истина, около която те преминавали в такси или със забързани крачки,заобиколяйки я по тротоарите. Това не беше общата картина на живота, но тази част от него беше достоверна. Това беше истината за него, Владимир Висоцки, и тя изригваше в неговите песни, защото това беше истината, която беше много тъжна.
Владимир Висоцки ужасно бързаше. Като че ли предчувстваше краткия си живот. Той пишеше непрекъснато, като успя да напише почти хиляда песни. Владимир Висоцки създаде напълно уникален жанр на личността, име, глас, китара и поезия. До 25-ти юли 1980, Москва.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите. Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: