Цар Борис III

Цар Борис III, с католическо име: Борис Луи Роберт Пиер Станислав, е български цар от 1918 до 1943. Роден е на 30 януари 1894. Син на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат на Кирил Преславски. При раждането си е награден с ордена "Св. Александър" I степен, както и с I и IV степен на военния орден "За храброст". През 1896 се прекръства в източноправославната вяра, негов кръстник е руският император Николай II. Завършва гимназия в София през 1912. Посещава Санкт Петербург и Киев (1911 ), където е награден с най-високия руски орден "Св. Андрей Първозваний" с брилянти.
През 1911-1912 пътува с научна цел във вътрешността на Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и на Канарските острови. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, както и на много видни чуждестранни гости. Взема участие в Балканската война със VII Рилска дивизия. През 1915 следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат: княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 ).
Управлението на цар Борис III протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. Победена в Първата световна война и унижена от Ньойския договор (1919), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 (преврат за сваляне на правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца). С търпение, такт и политическа ловкост цар Борис III успява да постигне вътрешнополитическо спокойствие в страната, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България.
По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Цар Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Носител е на френския орден на Почетния легион (3 пъти), на английския кралски викториански орден, на белгийския орден "Леополд", на немския домашен рицарски орден "Св. Хубертус", на "Червен орел" (Прусия), на руския орден "Св. Анна", на румънския "Карол III", отличия на Италия, Австрия, Полша и други.
Умира при неизяснени обстоятелства на 28 август 1943. Погребан е в Рилския манастир.

Погребението на цар Борис ІІІ

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: