Цар Калоян

България при цар Калоян. Един от великите български владетели – цар Калоян. Третият от братята, които застанали начело на освободителната борба на българския народ в края на 12-ти век, се казвал Йоан, но като най-малък го наричали Йоаница. Официалното му име било Калоян (Хубавия, Добрия Иван).

С него се подписвал под документите, излезли от владетелската канцелария. Византийските историци го наричали” Скилойоан” (кучето Иван) заради жестокостта му към ромейско племе. Сам той се назовавал „ Ромеоубиец” и заявявял, че мъсти на византийците заради това зло, което някога император Василий Втори причинил на неговия народ.

България при цар Калоян

Цар Калоян стабилизира вътрешнополитическия живот в България и спечелва международно признание на своята държава. Той възстановява териториалната цялост на България като държава от времето на Първото българско царство. Активната външна политика на цар Калоян възпрепятства укрепването на Латинската империя и създава предпоставки за нейното бъдещо ликвидиране.

8-метровият паметник във Варна, издигнат по повод 800-те години от гибелта на владетеля и за приноса му за връщането на Варна към българската държава

Повече по темата

1. Цар Калоян и неговите съюзници срещу Византия

Цар Калоян застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. Той е добре запознат с живота във Византия и с атмосферата в българската столица и знае как да се справи с метежниците. След като стабилизира положението в страната, новият български владетел насочва войските си към Тракия.
В края на XII в. Византия преживява поредния пристъп на децентрализация. Стремейки се към самостоятелност, притежателите на големи провинциални владения прекъсват връзките си с централната власт. Този процес се наблюдава и в земите, намиращи се в границите на Византия с България. Доказват го действията на Иванко, когото ромеите са назначили за управител на Пловдивска област, и на Добромир Хриз – управител на части от Северна и Средна Македония с център Струмица.
В интерес на държавните дела цар Калоян пренебрегва емоционалните спомени и се споразумява с Иванко – убиеца на брат си, за общи антиромейски действия, но през 1200 г. ромеите залавят Иванко с измама. Назначаването на новия ромейски управител Йоан Спиридонаки в Родопите с нищо не променя положението. Цар Калоян е в добри отношения с него.
Сходна е ситуацията и при другия болярин – Добромир Хриз, управителя на Струмица. Останал без подкрепа след междуособиците в Търново, сподвижникът на двамата братя е принуден да се подчини на Константинопол. По-късно той се обявява за независим владетел, превръща Просек в силна крепост и разширява владението си в Средна и Северна Македония. В критични моменти Добромир Хриз търси съдействие и подкрепа от Търново.
Възползвайки се от слабостта на Византия в борбата срещу отцепилите се местни управители, цар Калоян заедно със съюзниците си кумани организира редица набези в Тракия. През 1201 г. завзема крепостта Констанция (дн. Симеоновград), а след тридневна обсада превзема Варна – единствения град по Северното Черноморско крайбрежие, останал под византийска власт.
Докато цар Калоян воюва на изток, от северозапад нахлуват унгарците на крал Емерих ІІ (1196-1204) и превземат областта около Белград, Браничево и Ниш, която е предоставена на сръбския жупан и унгарски васал – Вълкан. Това принуждава българския владетел да търси мир с Византийската империя. Император Алексей ІІІ Ангел се съгласява пред надвисналата заплаха от нашествие на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. През месец ноември на 1202 г. те превземат от името на Венеция град Зара (дн. Задар) и обръщат поглед на изток. Мирният договор с Византия от 1202 г. признава официално голяма част от владенията на българската държава. Той дава възможност на цар Калоян да се насочи на северозапад и след няколко сражения по течението на р. Морава да освободи заетите от унгарците български земи с Ниш, Браничево и Белград.

2. Уния с Римската църква

През 1200 г. в Търново пристига писмо от папа Инокентий ІІІ (1198-1216), който се опитва да трасира пътя на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Стремежът за официално международно признание не напуска цар Калоян и след победоносните сражения с Византия и Унгария. В края на 1202 г. след почти тригодишно мълчание, той отговаря на писмото на папата и поставя началото на продължителна и оживена кореспонденция между двамата.
Цар Калоян наблюдава как латинците, възползвайки се от династичните спорове на ромеите за короната, се намесват активно във вътрешнополитическия живот на Византия. Те предизвикват брожения и преврат в Константинопол. На 12 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завземат Константинопол. На 16 май след много пререкания за император на новата Константинополска империя е избран Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия и Ено.
Блясъкът и богатствата на този най-голям европейски град ги заслепява и те "забравят”, че всъщност са тръгнали да освобождават Божия гроб. Византия се разпада на две по-малки империи с центрове Трапезунд и Никея и Епирско деспотство. Латинците основават в завоюваните от тях земи нова държава – Латинската империя със столица Константинопол.
В тази нова обстановка цар Калоян възстановява територията на българската държава. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от днешна Македония. През пролетта на 1204 г. българският цар изпраща пратеничество при новите съседи в Константинопол. Рицарите отговарят, че той трябва веднага да им се почини, инак го чакат разорение и гибел.
По подобие на своя далечен предшественик княз Борис I, цар Калоян лавира в избора на институция, която да признае българската корона. При описаната обстановка той избира юрисдикцията на западното християнство. На 8 ноември 1204 г., след две години преговори българският владетел се обвързва официално с Римската църква. Търновският архиепископ Василий е определен за "примас” (духовен глава) на Българската църква, а специалният папски пратеник кардинал Лъв коронова Калоян за крал. Българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква.

3. България и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Победата при Одрин

Унията с Рим е безспорен успех за цар Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни. От друга страна, благосклонността на папата към България урежда проблема с Унгария. Споразумението донякъде отдалечава конфликта с кръстоносците в Константинопол, които не крият претенциите си към българските земи, принадлежали някога на Византийската империя.
Неуспешните опити за разбирателство с Латинската империя подтикват цар Калоян да сключи съюз с ромейската аристокрация от градовете на Тракия през зимата на 1204-1205 г. Нейни представители търсят закрила и военна помощ от българския владетел поради униженията, на които са подложени от латинците.
В изпълнение на съюзния българо-гръцки план, през пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Одрин и Аркадиопол избиват част от латинците, други пленяват, а трети прогонват. Цар Калоян се намесва в събитията и приближава с многобройни войски Одрин. На 14 април 1205 г. близо до стените на града се разиграва ожесточена битка, в която загива най-изявената част от латинското рицарство. Самият император Балдуин е пленен и отведен в столица Търново.

4. Прогонване на латинските рицари от Тракия и Македония

След победата край Одрин цар Калоян настъпва в Тракия и Македония. В Пловдив византийската аристокрация се противопоставя на Калоян, за което е жестоко наказана, а градът е разрушен през юни 1205 г. Веднага след това цар Калоян се прибира в Търново. Според добре осведомения византийски хронист Никита Хониат в столицата е разкрит заговор и това принуждава цар Калоян да прекъсне военната кампания и да се завърне в Търново.
През пролетта на 1206 г. ромеите масово напускат войската на цар Калоян. Византийската аристокрация открито застава на страната на Латинската империя, подмамена от икономически придобивки. През следващите месеци военните сражения в Тракия и тема Македония не стихват. В повечето случаи инициативата за тях принадлежи на българите. Цар Калоян воюва срещу латинците, но и срещу гърците, които са на тяхна страна. Земите на разстояние пет дни път от Константинопол към Солун са напълно разорени.
В началото на следващата 1207 г. цар Калоян се споразумява с никейския император Теодор І Ласкарис (1204-1222 г.) за съвместни действия срещу латинските рицари и нахлува в Източна Тракия. Опитът му да превземе Одрин с помощта на каменохвъргачки и специално обучени сапьори пропада, тъй като неговите съюзници кумани се оттеглят.
Скоро след това цар Калоян научава, че владетелят на Солун – Бонифаций маркиз дьо Монфера, е убит от българи край днешния град Комотини , и потегля начело на многобройна войска заедно със своите съюзници кумани към Солун. През септември 1207 г. той обсажда града в плътен обръч. Тук в нощта преди решителния щурм българският владетел неочаквано умира. Смъртта му е забулена в тайна. Някои историци смятат, че неговият убиец е предводителят на куманите Манастър, въпреки че в изворите няма преки доказателства за това.
Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар в столица Търново. Смята се, че цар Калоян е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици” в старата столица. В нея при съвременни разкопки е открито погребение на знатен мъж, който на дясната ръка носи голям златен пръстен с надпис "Калоянов пръстен”.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите. Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: