Пърл Харбър

Как Япония въвлича САЩ във Втората световна война
Пърл Харбър е американска военноморска база, намираща се на о-в Оаху, Хавай. Към 7 декември 1941 това е най-модерната американска база. На тази дата Япония напада Пърл Харбър и въвлича САЩ във Втората световна война. На 26 ноември 1941 година ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи НагумоКурилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги", „Хирю", „Кага", „Шокаку", „Сорю" и „Дзюйкаку", на които са били разположени 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера, 1 лек крайцер и 11 ескадрени миноносеца.
Целта на нападението на Пърл Харбър е неутрализиране на Тихоокеанския флот на САЩ, за да се осигури свобода на действие на японската армия и флот в югоизточна Азия.

Сутринта на 7 декември самолетите от японските самолетоносачи нанасят удари по летищата на остров Оаху и по корабите, стоящи на котва в пристанището. Потопени са 4 линкора, 2 есминца, 1 минен заградител. Още 4 линейни кораба, 3 леки крайцера и 1 ескадрен миноносец са получили сериозни повреди. Загубите на американската авиация: унищожени 188 самолета, а още 159 са тежко повредени. Човешките загуби наброяват 2403 убити (от тях повече от 1000 на борда на взривилия се линеен кораб Аризона) и 1178 ранени. Японците губят 29 самолета. Загубите в лична сила са 55 човека. Сигурно всеки човек на света е чувал за това място и за тази случка от 1941-ва година, когато силите все още не са били решени и хода на войната далеч не е бил предрешен как ще свърши. Не знам какво са си мислили японците въвличайки САЩ в тази война, но според много хора именно това им действие е изиграло една от решаващите роли през тази война. Сутринта на 7 декември 1941 г. свързочник втори клас Дъръл Конър опаковал коледни подаръци на борда на американския военен кораб "Калифорния", когато чул тътен. Когато надникнал през един от страничните отвори на кораба, 23-годишният мъж видял нисколетящ самолет, който приближавал кораба . "Той хвърли нещо и докато правеше вираж, видях червената емблема на японците на крилете му и разбрах, че са ни нападнали", разказва Конър. "Той пусна торпедо, което порази кораба точно под мястото, където се намирах", допълва той.
Бойният кораб бил разлюлян като при земетресение. Шифровчикът се втурнал към поста си, откъдето започва да изпраща кодирани и некодирани съобщения от името на командира на "Калифорния". И тъй като в отговор не получавал никакви съобщения, той се присъединил към човешката верига, която предавала муниции на морските пехотинци и матросите, стрелящи по врага от палубата. Друг японски самолет пуснал обаче 226-килограмова бомба по "Калифорния" и го потопил. Загинали близо 100 души от 1800-членния екипаж и военен персонал на кораба. Конър планира да се върне в Пърл Харбър заедно с около 120 други оцелели, за да участва в церемонията в памет на загиналите в японската атака отпреди 69 години. Около 580 семейства и приятели на жертвите ще се присъединят към тях, както и няколкостотин обикновени американци.
Военноморските сили и Националният парк Пърл Харбър организират съвместно тази церемония на тревистата местност от другата страна на пристанището с мемориала над потопения корпус на бойния кораб "Аризона", в който загинаха 1177 души. Общо 2400 матроси, войници и морски пехотинци загубиха живота си в японското нападение отпреди 69 години.
Конър сега е на 92 години, но за първи път посети възпоменателна церемония миналата година заедно с дъщеря си. Така той стана свидетел на демонстрация на патриотизъм и на отдаване на почит, в това число от моряците от ракетния крайцер "Лейк Ери", които се подредиха на палубата, за да почетат паметта на жертвите на "Аризона". Този път Конър ще присъства на церемонията заедно със съпругата си, четирите си дъщери и техните съпрузи и няколко от внуците си. Той се зарича да се връща тук всяка година, ако здравето му позволява. "Играя голф по три пъти в седмицата, така че се надявам, че ще бъда във форма да се върна тук и в идните 5 или 10 години", казва Конър, който иначе живее в Сън Сити, щата Калифорния. Тази година Конър ще представлява на възпоменателната церемония своя щат, като ще положи венец за загиналите си колеги от кораба "Калифорния". След края на Втората световна война Конър направи кариера във военноморските сили. Той признава, че атаката отпреди 69 години, извършена в една неделна утрин, не го е изненадала чак толкова, за разлика от много негови колеги. Причината за това е, че малко преди нападението той успял да декодира съобщение от Вашингтон, в което командването нареждало кораба да премине в режим на повишена бойна готовност срещу възможна японска атака. Неговите командири обаче не си представяли, че ще им се наложи да се сражават срещу самолети. Те очаквали японците в Хавай да извършат саботаж срещу тях - нещо, което не се случи никога.

"Всеки ден се чудех дали такъв саботаж няма да има точно днес, като леко се присмивах на командирите си, защото си мислех, че са прекалено предпазливи", разказва Конър. Той си спомня, че когато японците нападнали, той продължил да се занимава с рутинната си работа. Около 10 часа сутринта Конър забелязал, че американският флаг не се развява над "Калифорния" - нападението било започнало в 8 часа сутринта - точно когато морските пехотинци обикновено вдигат знамето. Тогава свързочникът видял, че пехотинците били изпуснали флага на палубата в бързината си да отвърнат на огъня. Ето защо Конър и един матрос вдигнали заедно знамето, давайки морален стимул на войниците, които стреляли по врага и спасявали ранените, докато корабът горял и потъвал. Сега Конър с нетърпение очаква да види току-що завършения център за посетителите на Пърл Харбър. Той ще замени една по-стара постройка, която беше започнала да потъва.

Новият посетителски център е два пъти по-голям от стария и позволява на 1,6 милиона души, които посещават годишно мемориала на кораба "Аризона", да добият по-добра представа за нападението, което тласна САЩ във Втората световна война. Конър се надява, че новият посетителски център ще помогне на хората да си спомнят по-добре за уроците от 7 декември 1941 и главно за необходимостта да бъдат подготвени.

"Подготвени за всичко, което би могло да се случи. Има много хора, които не харесват САЩ и които искат нашето унищожение. Така че ние трябва да бъдем на бойна нога през цялото време", казва бившият военен.





За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: