Хан Омуртаг

В надписите Омуртаг е представен като син на хан Крум. Името му се превежда като „кръгъл”, „дебел”, но според други то означава „орел”.
След утвърждаването си на предстола хан Омуртаг отхвърлил мирните предложения на византийския император Лъв Пети. През 814 г. става решително сражение между двете армии. Ромеите спечелват голяма победа и хан Омуртаг започнал мирни преговори. Сключеният 30-годишен договор има 11 глави (клаузи), но от него са запазени само 5, известни от Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг.

 Той урежда границите между двете държави. Важно място заема проблемът за размяната на пленниците и пограничното население. Постигнатият компромис позволява да се възстанови положението отпреди войната в 815 г. Срещу завръщането на пленените византийци император Лъв V се задължава да разреши на славяните от граничните територии, останали във Византия, да се преселят в България. Мирът с Византия дава възможност на хан Омуртаг да насочи войските си срещу хазарите на североизток. Още хан Крум заселва в днешна Бесарабия византийските пленници за охрана на границата от хазарски нападения.
При управлението на хан Омуртаг в западните граници на българската държава влизат трайно земите по течението на река Морава. От град Срем на север до днешна Будапеща река Дунав разделя България от империята на франките. Завоювани от хан Крум, тези територии са защитени от хан Омуртаг. Мирните отношения с Византия дават възможност на хан Омуртаг да отдели време и сили за строителство. Той възстановява столицата Плиска, като превръща ханския аул, ограден с насип и дървени колове, в типичен ранносредновековен град от две части. Вътрешния град той огражда с каменна стена, широка 2,6 м и висока 10-12 м, с четири порти и кули. Освен жилище за ханското семейство в него е издигната и тронна палата. Във външния град са изградени нови жилищни квартали. Хан Омуртаг строи мост и крепост на река Тича (близо до днешното село Хан Крум), и изгражда нов дворец на река Дунав. В чест на това събитие е поставена специална колона върху изкуствено възвишение по средата на пътя от Плиска до Дунава. Надписът върху нея гласи: „Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“ Тези кратки редове характеризират държавническото мислене на хан Омуртаг и българските владетели след него. Множеството надписи от езическия период на Първото българско царство свидетелстват за силната държавническа традиция на прабългарите. При хан Омуртаг тя добива ново качество. Идеята за държавност отразява не само българското настояще. Тя вече е ориентирана към бъдещето.

in English

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

 Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: