Денят на тангото

Международен ден на любимото танго. Денят на тангото, който е международен, се празнува всяка година в чест на раждането на две велики фигури на тангото - Карлос Гардел, известен като създател на "Tango canción (Танго- песен) и на големия диригент Хулио Де Каро. Идеята на това честване е възникнала под една много особена форма. На 11-ти декември през 1965 година, Бен Молар, отивайки в дома на Хулио Де Каро, за да отпразнуват рождения му ден осъзнал, че Де Каро, като и Карлос Гардел са родени в един и същи ден!


Денят на тангото празнуваме на 11-ти декември. Този ден се празнува през седемдесетте години в Аржентина, смятана за негова родина. Държавите, в които тангото има много привърженици също възприемат този ден като празник и той се превръща в международен. Танго - тази форма на изкуство е изключително въздействаща и носи висок заряд, чрез който хората се обръщат към своята истинска вътрешна природа и богатство. Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население. Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът - от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила - от кубинската хабанера.


Съществуват различни теории за произхода на думата "танго". Една от най-популярните теории е, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата се е използвала и в Андалусия, като с нея се е обозначавал определен стил музика. Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента "Dame la lata". Други по- стари песни са "El tero" и "Andáte a la Recoleta".




Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик. В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по- жив и чувствен. Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката.



Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на преставленията. По-късно Антонио Виергол и Луис Ролдан посвещават текстовете си на т.нар. "компадритос" (побойниците, висящи по бордеите). Първият, който пише любовен текст е Паскал Контурси, който променя завинаги усещането на тази музика. Ето какво казват най-добрият танцьор на танго Хулио Бока и известният аржентински писател Хорхе Луис Борхес: "Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури - то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа." (Хулио Бока) "Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие." (Хорхе Луис Борхес) През годините тангото преминава от музика на нисшата класа до стил, станал част от нематериалното световно богатство. Съществуват различни стилове танго, но удоволствието от танца остава едно и също.
Предлагам ви да се насладите. Тангото на Ал Пачино от филма "Усещане за жена".



За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: