Крепостта Царевец

Крепостта Царевец е символ на България. Нейните руини поддържали през вековете в хората увереност в получаване на свободата. В продължение на повече от два века Велико Търново е бил столица на Втората българска държава (края на XII - XIV век). В периода от V до VII век градът е най-големият в провинция Долна Мизия, която по това време била в рамките на Византийската империя. През 1185 по време на освещаването на църквата "Св Димитър" в града братята Асен и Петър започнали въстание на българите срещу византийското владичество. На следващата година, българската държава е възстановена и град Търново става негова столица.

Ландшафтът тук е особен. Река Янтра прави много завои около планината, която е естествено укрепление. Дворецът на българските царе е построен от основателите на Втората българска държава братята Асен и Петър в планината като феодален замък, но по-късно се превърнала в дворцов комплекс, заобиколен от стени и кули. Царевец. Тук са управлявали много велики монарси, като цар Петър IV, цар Асен I, Цар Калоян, цар Иван Асен II, цар Иван Александър и Иван Шишман. Съвременниците не щадят епитети, възхваляващи неговата красота, като "Царицата на градовете" и го сравняват с Константинопол.

Царевец впечатлява със своите размери и великолепие. Крепостни стени обграждат историческия хълм от всички страни и извисяващите се скали правят недостъпно това укрепление. Крепостта е имала три входа. Главен, защитен с кули и подвижен мост, втория, наречен малката порта (Асенов) и трети вход с военна кула. Тя е известна като Балдуиновата кула, наречена на византийския император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян в битката при Одрин през 1205.

В централната част на крепостта е бил дворцовият комплекс. Той е от няколко сгради, заобиколени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Тук били Тронната зала, Дворцовата зала и царския дворец. Дворецът е с два входа - на север и на юг, северния вход е бил официален. В източната част на двора на двореца била дворцовата църква "Св. Петка", чиито мощи след битката при Клокотница (09 март, 1230) получил Цар Иван Асен II от Византийската империя. В този храм били погребани някои от българските царе, които са управлявали в XIV век. Около хълма на двореца били построени жилищни сгради, занаятчийски работилници, многобройни църкви и манастири.
В най-високата точка на хълма е била резиденцията на българските патриарси. Това е вторият по големина архитектурен комплекс в Царевец, след царския дворец. От южната страна има висока камбанария, което е рядко явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена отвътре и отвън с мозайки и стенописи.
През 1393 крепостта Царевец била заобиколена от османските войски на султан Баязид I. Обсадата продължила три месеца. Превзели града, опожарили крепостта, и така се сложил край на българското царство. Възстановяването на крепостта Царевец е започнало през 1930 и приключило през 1981, във връзка с честването на 1300-годишнината на Българска държава.
Днес, архитектурен и музеен резерват "Царевец" е уникално място за опознаване миналото на България. Достъпът до всички съоръжения се улеснява от инфраструктура, построена в автентичния стил на епохата. Указателни табели предоставят допълнителна информация за целите и историята на обекти. Посетителите могат да се изкачват на кулата-камбанария, която предлага прекрасна гледка към града.

Възстановеното на църквата "Свето Възнесение" впечатлява със своите размери, архитектура и иконопис, който възпроизвеждат възвисяването и падението на Втората българска държава. Днес църковната сграда е превърната в музей.
Днес можете да се възхищавате на старата крепост през деня, но ако посетите това уникално място през нощта, можете да получите двойно удоволствие. Ако през деня крепостта лежи спокойно на стръмния хълм, то през нощта се взривява от разнообразието на звуци и цветове!


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: