След свалянето на Умор боилите издигнали на ханския престол Токту. И той стоял начело на държавата само около 1 година (766-767 г.). По неизвестни причини още от началото на своето управление, новият хан се натъкнал на съпротивата на част от билите. Междуособиците се завихрили с нова сила. По същото време византийската войска се явила по море в Североизточна България. Токту и поддържащите го боили се оттеглили някъде към Лудогорието или Добруджа, но там били убити от византийците.
Следващият български хан, избран от боилите, бил Паган (767-768 г.). Той се заел да постигне мир с Византия, като за целта оглавил българското пратеничество до императора в Константинопол. Преговорите завършили със сключването на мир, който обаче за Константин V бил само привиден. Воден от завоевателските си амбиции спрямо България императорът успял с измама да залови вожда на племето севери, чиято задача била отбраната на източните старопланински проходи. Разчитайки на намалената бдителност поради мирните преговори и на отслабената защита на изток, Константин V Копроним нахлул в българските земи през един от източните проходи на Стара планина. Императорът и неговата войска обаче срещнали неочаквана съпротива. Те успели да стигнат до р. Тича (дн. р. Камчия) и да опожарят някои аули, след което безславно се завърнали във византийската столица.
Паган обаче бил държан отговорен за лековерието, с което улеснил нахлуването на императорската войска и за невъзможността да се възползва от неуспеха на последния византийски поход. Положението му станало несигурно. Той се опитал да избяга и стигнал до Варна, но там бил убит от слугите си.
in English
|
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар