Любимият Болшой театър

Театърът е открит на 6 януари с изпълнение на пролога от "Триумф на музите " ( по музика Алябев и Верстовский ) . След пожара от 1853 представленията се показвали в Мали театър , а през 1856 с операта " Пуритани I" от Белини се открива Болшой театър в отново възстановената му собствена сграда.

Театърът е открит на 6 януари с изпълнение на пролога от "Триумф на музите " ( по музика Алябев и Верстовский ) . След пожара от 1853 представленията се показвали в Мали театър , а през 1856 с операта " Пуритани " от Белини се открива Болшой театър в отново възстановената му собствена сграда. Сградата на Болшой театър е изключителен пример на руската архитектура от късния класицизъм и е една от най-големите театрални съоръжения в Европа.

Първоначално трупата е единна (едновременно драма , опера и балет ) и се състои от крепостни артисти и музиканти с изкупващи наказания. В края на XVIII век репертоарът на театъра се състои от руски народно-битови музикални комедии, прекрасни балети , опери на италиански композитори Салиери, Перголези и други. От 1825, когато музикален инспектор на имперотжрските московски театри е бил Верстовски, репертоарът е обогатен с руски водевили и класически европейски опери - " Дон Жуан " от Моцарт , " Фиделио " от Бетовен и други. През 1842 театърът става подчинен на Петербургската дирекция на императорските театри и получил нова трупа от Санкт Петербург . С неговите усилия са реализирани първите руски класически опери - " Живот за царя " и " Руслан и Людмила" от Глинка, опери от Даргомижски , а по-късно и опери и балети на Чайковски . Редица балетни спектакли са поставени от френския хореограф Мариус Петипа . В началото на XX век , на сцената му се появява съзвездие от големи певци, между които са Шаляпин и Собинов.

Последният спектакъл на Императорския Болшой театър била на 28-ми февруари 1917 . Откриването на Държавния Болшой театър става на 13 март 1917 и това е първото представление след Октомврийската революция. През 1919 г. на театърът е присвоено званието „академичен" . Независимо от това, театърът преживявал значителни трудности . Неговата сцена често се използвала за социални и политически събития: на партията, за конференции на синдикатите, международни конгреси . Продължаването на репертоарната политика става все по-трудно , животът на театрална група и нейните най-добрите представители е парализиран от кампанията за закриване на академичните театри .
Забраната за представяне творчеството на чужди съвременни композитори през 1930 са компенсирани с постановки на руските опера и балет от класическия златен фонд, който през 1940-50 беше попълнен с балетите " Пепеляшка " ( 1945 ) , " Ромео и Жулиета " ( 1946 г.) , операта " Война и мир " (1959) на Прокофиев . В края на 1950-те години . са поставени балетите на Хачатурян " Гаяне " и " Спартак ", а през 60 -те години и произведения на Шчедрин, включително балета " Кармен - сюита". В същото време на сцената му се поставят творби на чуждестранни автори - Яначек, Еркел, Пуленк, Бритън . Трупата поставя, във възстановена версия, балета на Прокофиев " Блудният син ", операта на Бородин " Княз Игор " (нова версия). От 1995 в трупата има около 900 души.
През 2005 зданието на Болшой театър е затворено за реконструкция, която продължила шест години и три месеца . През 2011 е тържествено открито отново.


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: