Гослар

Гослар. Град в Германия, областен център, намиращ се в провинция Долна Саксония. Факти. Населението е 43058 души. Намира се под закрилата на ЮНЕСКО, като обект на световното културно и природно наследство. Градът се намира на място, много богато на минерали. На откритата през 968 сребърна мина Рамелсберг и богатите рудни находища, градът дължи своето възникване и последващото благоденствие. През X-XII век Гослар е част от Свещената Римска империя на германската нация, а по едно време дори го наричали "Северния Рим".
Градът е известен още и като резиденция на саксонските императори. Факт е, че през Средновековието германските императори, трябвало да бъдат много време на път. Разбира се, имало нужда едновременно да се оборудват няколко резиденции.

В началото на XI век, по време на царуването на Хенри II, такава резиденция се появила и в Гослар. До средата на XI век, при Конрад II и Хенри III на дворецът станал по-изискан. Резиденцията в Гослар била любимата на Хенри III. Сърцето му е съхранено тук в капсула от злато в параклиса на двореца. Към него, може би, трябва да се отнесе откритите през 1886-и 1887 основи, разположени в източния край на императорската резиденция.

После, в средата на XVI век, Гослар е бил принуден да отстъпи своите гори и мини на херцог Хенри Брауншвайгск и в резултат на ограбването от шведите по време на 30-годишната война, градът постепенно загубил предишното си значение. В началото на XIX век Гослар премина към Прусия, а след това към Вестфалия, а по-късно към Хановер. Именно правителството на Хановер се занимавало с възстановяването на императорската резиденция, рухнала през 1865.
В момента резиденцията в Гослар е ценен образец на романската светска архитектура. Основната зала на двореца и изрисувана с картините на художника Херман Вислиценус с исторически сюжети, славещи германската история. В двореца се намира паметника на Уилям Велики I, изработен от скулптора Валтер Шот през 1898.

Почти едновременно с изграждането на Императорския дворец в подножието му построена Църквата на светите Симон и Иуда, определяща облика на много римски църкви в региона. През 1820 църквата е била разрушена и изоставена. Запазена е само верандата отпред, където сега могат да се видят великолепни образци от зидарията и декоративните огради на императорския престол.
На пазарния площад е разположено кметството на град Гослар. И в средата на площада стои централния фонтан, увенчан със златен орел, символ на града. Поради местоположението си е получил второ име, Пазарния фонтан, и обозначава централната точка на града. Независимо от факта, че Пазарния фонтан е цялостно произведение на изкуството, в действителност той е сложен "пъзел". На дъното на резервоара му е най-големият екземпляр от бронзовото леене през романската ера. Около 100 години по-млада е горната част, която преди това е служила за отделен фонтан. Дори и орелът е съставен от елементи от различни епохи.

На източната страна на Пазарния площад е бившата сграда на Министерството на финансите, на предната част на което се намират камбани. Четири пъти на ден три малки порти се отварят и под звъна на камбаните от тях излизат фигурки, които илюстрират историята на мината Рамелсберг, от откриването на среброто до наши дни. Камбаните са дарение от града от фирмата Прусак през 1968 за 1000-та годишнина от събитието.
Между другото, рудниците, извисяващият се около тях в центъра на града възстановен дворец, множеството кули и камбанарии на църкви, определят панорамата на Гослар. Мината Рамелсберг както и средновековния център са защитени от ЮНЕСКО. В града има и музей на минното дело.

В Гослар добре са запазени и древните старинни градски порти. Историческият център има около 1500 сгради, построени във вековете от XV до XIX. Интересната Църква на Козма и Дамян на Пазарния площад за първи път е спомената през 1151.



За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: