Георги Стойков Раковски

В младостта си, Съби Попович взима фамилията Раковски, в чест на село Раково (край Сливен), от което произлизат предците на баща му Стойко Попович. Съби получил образованието си в гръцкото училище в Цариград. През 1841 Георги Раковски организира тайно общество в Атина, за да се подготвят въоръжени изяви в Гърция и България. Той излиза с идеята за общобалканска солидарност в борбата срещу турски деспотизъм. Той е арестуван и осъден на смърт, но благодарение на застъпничеството на влиятелни гръцки приятели, е бил освободен и емигрирал във Франция.
Осемнадесет месеца по-късно Раковски се завръща в България и се установява в град Котел.
През 1843, Георги Раковски ръководил анти-турското въстание в Браила (Румъния). През 1845 той е арестуван и изпратен в Цариград, където той бил осъден на седем години строг тъмничен затвор. Въпреки това, през май 1848 той е бил освободен. Още няколко години той живее в турската столица, като си изкарвал прехраната ту с адвокатска практиката, ту с търговия. Българската диаспора в Константинопол активно се е борила за автокефалията на Българската църква и Раковски взема активно участие в тази борба. Но победата не му било отсъдено да дочака...
Когато започва Кримската война през 1853, Георги Раковски спира своята работа в полза на автокефалията. През юни 1854 той заминава за България, където той се опитва да вдигне бунт срещу турците в съюз с Русия. За известно време той бе начело на чета от бунтовници в източната част на България.
От 1855 Раковски живее в изгнание, в Нови Сад (тогава, като част от Унгария, сега, Сърбия) и в Молдова, в Болград (сега, част от Украйна).
на 7 март 1858 Георги Раковски прекосил молдовско-руската граница в село Кубей (не далеч от Болград). Раковски работил интензивно с българската диаспора в Русия и Молдова. За известно време той живеел в Кишинев и Одеса.
През 1861-1862 той е създал в Белград първата Българска легия. В края на 1866 в Букурещ обединил четническите воеводи за създаване на единен фронт за освобождението на България.
Георги Раковски е идеолог на четническата тактика в освободителната борба на българския народ. Смятал създаваните партизански единици за активна сила в борбата с участието на широките народни маси. В тях съставения през 1867 "Временен закон за горските народни отряди " формулирал идеята за превръщането на отделната чета в част от централизирана военна организация. Той е участвал в създаването на тайни общества с цел насърчаване на идеите за бунт срещу турските власти.
Георги Раковски е бил изключителен, страстен поет. В поемата "Горски пътник" дава висока оценка на борбата на българските хайдути срещу потисниците. Във вестниците, в които издавал и публикувал, прокарвал идеите за братска солидарност на балканските народи в борбата за освобождението си.

На 9 октомври 1867 Раковски умира от туберкулоза.

Внукът Г. С. Раковски е известният болшевишки революционер Кръстьо Раковски. По време на Балканските войни Кръстьо Раковски заел про-турска позиция.
В Република България, в негова чест е наименувано висшето военно учебно заведение, Военната академия "Георги С. Раковски".
В град Болград (област Одеса, Украйна) в негова чест е наречена гимназията " Г. С. Раковски".



За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: