Централна минерална баня в София, прекрасна е

Вгледах се в снимки на Централната софийска баня. Направих си и специална разходка до нея и я погледнах с нови очи. Ами тя си е една напета, гиздава, баш българска сграда, красива като българско девойче. Това е не само архитектурен паметник с историческа стойност, но и истинска национална гордост. От хилядолетия на това място са извирали топли минерални извори. От римски времена са се градели обществени хигиенни и лечебни бани. По време на турско тук също е имало баня (хамам), която е опирала до джамията. И според сведенията на пътепицси е била забележително обширна и добре устроена.
Тази баня е действала до началото на 20-ти век. Наблизо е било и пазарището. Десеторното увеличение на софийското население обаче, постепенното изграждане на нов столичен център от европейски тип, цялата промяна в бита и манталитета на новоосвободената нация налагат решаването на редица битово комунални проблеми. Градската управа взема решение за построяването на нова по- голяма централна обществена баня край минералните извори. През 1913, само две години след откриването на Софийските хали, другата тук архитектурна красавица, е открита новата баня. Идейният ѝ проект принадлежи на австрийския архитект Грюнангер, но изграждането е по проект на младите български архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Възприет е в изграждането модерния тогава стил сецесион, но като че ли преобладава български национален стил. На мен ми напомня на несебърските църкви и търновските средновековни строежи.
И тази баня, както и предишната, от начало се превръща освен в необходимост и в място за забавление и обществен живот. Българските съвременници от тези години разказват с лек присмех и умиление как са тръгвали от сутрин софиянки нарамили бохчи с мръсно пране и с храна за цял ден, по богатите били следвани с тези атрибути от слугините. И целия ден се прекарвал в приказки, смях и кавги. А можело е и кафе да се поръча. Е, наистина, много бързо столичани се разделят със старите си навици, започват да се поевропейчват.
Аз помня старата нова баня. Тя наистина беше функционална, имаше няколко помещения, два басейна, голям и малък. Имаше два странични входа, освен главния. Имаше общо помещение, първа класа, втора класа, кабини, лежанки за почивка след горещата баня, налъми. Беше си наистина атракцион с опашките, чакане на ред, номерцата за влизане и честите сблъсъци, особено пред женските отделения. Същевременно банята поостаряваше, поохлузваше се, престанахме да я посещаваме. Имахме си вече модерни бани у дома. И тя започна да стои като клошар сред центъра, особено като се има предвид, че е била силно ударена и от бомбардировките.
След големия ремонт, в началото на този век, сградата отново се възроди. И започнаха спорове Спа център ли да е, музей ли да е. Моето лично мнение е, че е взето вече най-добро решение: В тази красива българска сграда, в центъра на столицата, да се устрои Музеят на София. Толкова много ще си прилягат.
Но не мога, в завършек, да не изразя и отношение към градинката пред Централната минерална баня. След ремонта тя стана чудесно, кокетно кътче в съчетание с красивия фонтан. Някога това беше любимо място на софийските пенсионери да се събират, да преглеждат вестниците и да бистрят политиката. Не зная дали все още е така. Много добре, много елегантно бяха ситуирани и новите чешми за наливане на минерална вода, край банята, в близост до римските разкопки.
Оформи се като цяло, прекрасен ансамбъл от стари архитектурни съкровища в един от основните центрове на София - Централната баня, Софийските хали и зад тях Синагогата, Баня баши джамия.

THE SOFIA MINERAL BATH

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: