Хората отначало се стряскат:
"Опасно е да се живее върху вулкански кратер, макар и угаснал отдавна. Природата не е чак толкова хрисима, че да не се разбунтува отново..."
Но нещо в тях се променя: селото им не е какво да е, а вулканско... и сякаш усещат някаква сила, която идва от земните дълбини и ги кара да се замислят върху живота си, подтиква ги към дейност...
Отначало изправят гърбове, след това един след друг запретват ръкави. Къщи, дворове, градини, улици... се съживяват, придобиват по-привлекателен вид.
Селото вече не е същото, пък и хората - нова надежда ускорява крачките им. Те разгласяват в близките селища за кратера и скоро започват да пристигат любопитни гости, които разнасят вестта за вулканското село още по-надалече.
Не след дълго идват и журналисти, медиите също съобщават новината. Има изгледи селото да се превърне в туристическо, да започне нов живот.
Такава е силата на огъня, която се крие в дълбините дори и на угасналите вулкани...
Ана Величкова
Вулканът Кожух в Петричко-Санданската котловина, угаснал преди един милион години. Обявен за Природна забележителност през 1962 г. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар