Никола Петков

Нищо не е забравено. През 2017 се навършват 70 години от гибелта на българския политик и лидер на БЗНС Никола Петков, убит от комунистическия режим през 1947 година.
„Ще се боря срещу всеки, който отнеме свободите на българския народ“, казва Никола Петков в стенограма на Великото народно събрание от 1947 година.
Обединената опозиция БЗНС „Никола Петков” и БРСДП участва в изборите за Велико народно събрание на 27.Х.1946, като за нея гласуват 1 191 455 души и тя печели 101 места в парламента. Никола Петков е нейния безспорен водач, непримирим борец срещу терора и насилието, установени в страната след 9.ІХ.1944 и в защита на Търновската конституция и демократичните права на хората.
Комунистите знаят, че Никола Петков не може да бъде спрян по друг начин, освен като бъде отстранен физически и планът е задействан. Изфабрикувани са фалшиви обвинения в организиране на държавен преврат, отнет му е депутатският имунитет, следва арест и скалъпен процес.
Съдебният процес срещу Никола Петков е проведен от 5 до 17 август 1947 година. Днес вече е известно, че в делото му не е съхранен никакъв официален документ, от който да личи, че е участвал във военен заговор, или че е поддържал шпионски връзки с представители на западни страни.

В архивите можем да прочетем:

11 август 1947 – Вълко Червенков до Георги Димитров – „Вземете всички мерки за обезпечаване на най-голямото наказание на главния обвиняем”.

16 август 1947 – съдът произнася присъдата: „Никола Петков, в името на българския народ вие се осъждате на смърт чрез обесване”. От скамейката на обвиняемите Никола Петков скача и със силен гневен глас извиква „Не, не в името на народа, мен ме изпращате на смърт по нареждане на вашите господари от Кремъл. Българският народ, задушен под кървавата тирания, която вие наричате правосъдие, никога не ще повярва на вашите небивалици”.

22 август 1947 – Георги Димитров до Трайчо Костов и до Вълко Червенков – „Моето мнение е да се разтури съюзът на Никола Петков, централните и местни поделения, така също да се разпусне и Младежкия земеделски съюз. Тук полумерки са недопустими. Трябва да се действа радикално.”

26 август 1947 – „БЗНС – Никола Петков” е обявен извън законите на страната.

17 септември 1947 – Георги Димитров уведомява Трайчо Костов и Васил Коларов, че съветското ръководство е съгласно смъртната присъда на Никола Петков да бъде изпълнена.

22 септември 1947, 21 часа и 45 минути – Трайчо Костов до Георги Димитров: „Днес в полунощ ще бъде изпълнена смъртната присъда на Никола Петков. На утрешния ден са подготвени събрания по предприятия в цялата страна, които ще прогласуват резолюции за одобрението й”. Такъв е сценарият на подготвената от БКП /к/ манипулация на общественото мнение.

„Били са времена по-тежки, но не и по-подли“, казваше Петков.

Земеделският водач е изтезаван и пребит с чук. На 23 септември 1947 година в 0.15 часа вече полумъртвото му тяло е окачено на бесилото. Къде е неговият гроб днес никой не знае.

Фактите говорят:

"Действайте твърдо с далечен държавен прицел" - дава инструкции от Москва „героят от Лайпциг" Георги Димитров.

Сложни и противоречиви са отношенията между двамата „големи” на България след 9 септември 1944 – Георги Димитров и Никола Петков.
По волята на съдбата те заедно участват в борбата срещу фашизма, сътрудничат си при установяването на отечественофронтовската власт, Никола Петков е дори министър без протфейл в първото правителство на Кимон Георгиев до 31 юли 1945 г. Като такъв той посещава „вожда” Димитров в Москва, водейки с него непринуден разговор, но и „отвращвайки“ се от разкоша, в който живее.
Съвместните действия на комунисти и земеделци приключват към 28 март 1946 г.
Земеделският съюз на Петков минава в опозиция и започва борба срещу установяващата се тоталитарна диктатура у нас.
Като лице на обединената опозиция Никола Петков чувства отговорност за съдбата на държавата, търси контакти със съмишленици, със западни дипломати, а в парламента води епични словесни битки със самия комунистически лидер Димитров.
Паметна е схватката между двамата на историческото 80 заседание на ВНС, когато се обсъжда новата Димитровска конституция, която ще се приеме на 4 декември същата година, на което Петков нарича бившия герой от Лайпциг страхливец. Заради тази си дързост той получава откритата заплаха от опонента си: „Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа.”
Става ясно, че „вождът и учителят на българския народ” не си поплюва. Веднага е променен дневният ред на заседанието, като точка втора е задържане и даване под съд на депутата Никола Петков.
Денят е 5 юни 1947. Петков е откаран в килия №15 в болницата на Софийския централен затвор. А вождът от 9 юни до 19 юли 1947 г. грижливо подготвя детайлите по делото срещу него.
Процесът започва на 5 август 1947 и трае 11 дни. Председател на съдебния състав е Найден Райчев.
По това време Димитров е в Москва. Среща се със Сталин и координира позицията си – а тя тогава е срещу „пълно разкаяние” и „самопризнание за виновност” Петков да остане по милост „доживотен” политически труп.
Срещу Никола Петков се отправят обвинения за подготовка на въоръжен държавен преврат, за предизвикване на безредици в страната с цел нахлуване на чужди войски на българска територия и за подриване авторитета на народната власт от публикации във вестник „Народно земеделско знаме”.
Показателно е, че по последното обвинение земеделският водач е оправдан, но за другите е признат за виновен и осъден на смърт.
Предават го свидетелите Марко Иванов, Димитър Иванов, Борис Гергов и Георги Костов и въпреки усилията на адвоката му Никола Бронзов съдът прилага спрямо Петков най-тежкото наказание.
На 14 август 1947 се дава последната му дума и той с достойнство отбелязва: „С чиста съвест и пълно съзнание за моята отговорност както пред българското правосъдие, така и пред обществото, дължа да заявя: никога не съм вършил и не съм помислювал да върша нелегална дейност срещу народната власт. Никога не съм бил в услуга на никаква реакция, било вътрешна или външна... Сигурен съм, че ръководейки се изключително от истината и вашата съдийска съвест, ще издадете срещу мене една оправдателна присъда.”
На илюзията на Никола Петков се слага край на 16 август в 16 часа – смърт чрез обесване, 500 000 лева в полза на държавата и лишаване от права завинаги по член 30 от НК.
Железният Петков е вкаран в затвора и в очакване на обесването се пречупва. Решава да проси милост, като от 19 август до 21 септември 1947 г. изпраща 9 писма (за чиято автентичност все още се спори) последователно до премиера Димитров, до временния по това време председател на републиката Васил Коларов и до Кирсанов, пълномощният министър на СССР у нас. То е с дата 20 август и започва с мото от романа на Толстой „Война и мир” – „Да разбереш, значи да простиш”.
Липсва молба до Сталин, което пък се оказва фатално, тъй като именно кремълският властелин иска неговата глава.
Писмото до „вожда” с дата 19 август 1947 е най-показателно, тъй като въз основа на него се пишат и останалите осем.
И е най-сервилното: „Странно ще е г-н министър-председателю, да остават ненаказани тия, които избиха 30 000 български работници и селяни като Александър Цанков, ген. Вълков и др., а да бъде наказан така строго синът на Димитър Петков, братът на Петко Д. Петков, който по Ваши указания и инструкции допринесе нещо за създаването на Отечествения фронт и на историческия 9 септември.
В името на онова чудесно момченце, Вашето покойно дете (Митя, б.а.), чиито портрети Вие ни показахте, когато бяхме на гости у Вас в Москва, и гледахте с толкова бащинска доброта, нежност и тъга, моля Ви, г-н министър–председателю, бъдете така добър и отменете моята смъртна присъда.
Великодушието е било винаги отличителна черта на големите хора и на големите държавници. Приемете, г-н министър–председателю, моите чувства на най–искрена благодарност и най–искрено уважение”.
На 16 септември 1947  на заседание на МС заместникът на Димитров Трайчо Костов поставя въпроса за съдбата на Петков, без да споменава на написаните от него писма.
На 17 септември 1947  Георги Димитров праща шифрована телеграма от Москва, съобщавайки че е съгласен с екзекуцията и добавяйки дебело: „Присъдата трябва да бъде изпълнена, независимо от това какви декларации осъденият би давал. Всякакви колебания по този въпрос от гледна точка на сегашната вътрешна и международна обстановка могат да донесат само вреда. Действайте твърдо с далечен държавен прицел. Такова е становището и на нашите съветски приятели”.
Колебанията на Трайчо Костов и компания са свързани само с влизането от 20 септември в сила на Парижкия мирен договор, сключен на 10 февруари 1947.
Два дни преди това Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда на Никола Петков.
След като правителството на Димитров получава международно признание са необходими само три дни Петков да бъде обесен.
Георги Димитров употребява името на мъртвия си противник в прословутото си интервю пред кореспондента на ЮПИ на 11 октомври 1947, директно цитирайки фрагменти от писмото на Никола Петков до него, в което последният си е признал, че неговата „двегодишна политическа дейност е погрешна. Кураж и вяра в политическата дейност са ми давали разговорите, които съм имал с представителите на империалистическите държави, господата Барнс и Бозуел...”
Вождът се измъква сух от скандала. Коларов е непричастен към процеса, тъй като хитро конституираната и анонимна Комисия по помилването отхвърля молбата на Петков, без да се налага санкцията на временния президент, а на съда не остава друго освен да осъди „неуспелия“ превратаджия на смърт. На историческата дата 23 септември 1947.
Ще трябва да минат 51 години, преди Върховния съд да го реабилитира и то по молба на негови близки...

Автор: Борислав Гърдев

P.S. Този материал може да прочетете и на други места в Интернет, но моята библиотека не може без него.


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: