.jpg){kind=small}
Жителите на Карелия разказват легендата за това как се е създал този водопад. В нея се разказва за две реки-сестри, Суна и Шуя, който текли една до друга, без да се разделят. Един ден Суна спряла да си почине и задрямала. А когато се събудила, Шуя вече била избягала далеч. После Суна се втурнала да я догони, помитайки всичко по пътя си. На мястото, където тя проправила своя път през скалите, разрязвайки ги с водите си, се появил водопадът Kивач.
Първото споменаване на водопада Кивач датира от 1566. Името на водопада е най-вероятно произлиза от карелската дума kivas, което може да се преведе като "Снежна планина".
Не малка роля в популяризирането на Kивач имал първия карелски губернатор, известният поет Державин. През 1785, обикаляки губернията си, той посетил Kивач за първи път, впечатлението от който записал в бележките си: - "Чернотата на планините и сивотата на шумно разбиващите се пенливи води са красива гледка, оставяща усещане за приятен ужас. "
Най-известният посетител на тези места е самият император Александър II, пристигнал да види Kивач през 1868. Специално за посещението му бил проправен път към водопада, от дясната страна на който, близо до бълбукащите потоци на Kивач изградили беседка за отдих. А надолу по течението над река Суна прехвърлили дървен мост.
През тридесетте години на миналия век на река Суна над водопада започло изграждането на Сунската каскада. Изграждането на водноелектрически централи значително намалили естетическата прилекателност на водопада Kивач. Днес, нещо подобно на това, което видял император Александър II, може да се наблюдава само през пролетта, когато Суна набира скорост, хранеща се с размразените изворни води.
Въпреки това, водопадът Кивач е голяма туристическа атракция през цялата година.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар