Княз Александър Батенберг

Накратко

Александър Йозеф фон Батенберг/1857-1898/ е княз на България от 17 април 1879 до 26 август 1886г. Роден във Верона, той е вторият син на Александър фон Хесен-Дармщад, германския принц, от брака му с графиня Юлия фон Хауке, която е придворна дама. Техните наследници носят фамилията "фон Батенберг" на името на едно от владенията в Хесен. Животът на семейството е бил в "тежка" зависимост от руския цар Александър II, който има за жена сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад и против брака му с полската придворна дама. След 20 години той решава да позволи на младия принц Александър да постъпи в руската армия. Така Батенберг преминава Дунав на понтон с 13 - ти пехотен батальон, а след това Стара планина с прочутия 9-ти конен полк на генерал Йосиф Гурко.
Александър I Батенберг е първият български княз след Освобождението. Той е избран на 17 април 1879 от Първото Велико народно събрание. За избора му се изтъкват заслугите му и участието в Освободителната война. На 26 юни с.г. той полага клетва в Търново и така поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 България няма министър-председател и Александър І управлява при "режим на пълномощията". По негово време е обявено Съединението - Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. Група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг, извършват държавен преврат на 8 - 9 август 1886 г. и го изпращат в Русия. Но Стефан Стамболов и верните му хора извършват контрапреврат и го връщат в България. Но само за няколко дни... по волята на руския император Александър III и Ото фон Бисмарк (Англия е против), князът е принуден да абдикира.
Гробница паметник на Александър І се намира на в София на бул. "Васил Левски” № 81.

Още подробности

Княз Александър Йозеф фон Батенберг е първият управляващ на независимата от османско владичество България от 05 Април 1857 - 23 октомври 1893.
Младият мъж, без предишен опит за управление, първоначално бил посрещнат в България с ентусиазъм. Впоследствие, след като попаднал в пресечната точка на интересите на различни групи от българския елит и Великите сили (Русия, Германия и Австро-Унгария), той започва бързо да губи популярност.

Произход

Той е вторият син на княз Александър фон Хесен - Дармщад от брака с графиня Юлия фон Хауке. Графинята и нейните потомци получили титлата фон Батенберг през 1858 г. (титлата идва от името на старата резиденция на великите херцози в Хесен). Той е племенник на съпругата на руския император Александър II - Мария Александровна (по баща Максимилиана -Вилхелмина Мария Хесенска), която е негова леля по бащина линия.
В детството и младостта си Александър често посещавал Санкт Петербург. От началото на Руско-турската война, той придружавал чичо си император Александър II. За участието си във войната е награден на 20 юли 1877 с Георгиевски орден 4-та степен.

Управление

В края на войната руския император Александър II предложил за престола на новосформираната Българска държава кандидатурата на племенника на жена си (син на брат си Александър фон Хесен). На 26 юни, 1879 г. Великото народно събрание избира за нов управител на България Александър I. Според Търновската конституция първият монарх на България има право да остане в лютеранската вяра и да не приема православието. Избирането на българския княз Батенберг е признато от всички велики сили, подписали Берлинския договор. От Константинопол, където княз Александър се представил на султан Абдул Хамид II, от който той е получил съгласие за встъпването си във власт, той заминава за Варна и влиза на българска територия. Княз Дондуков-Корсаков посрещнал княза във Варна, придружил го до Търново, където на 9 юли 1879 г. положил клетва за вярност към Конституцията, след което му е предадено управлението, а императорския комисар от Руската гражданска администрация и окупационните сили се оттеглил в Русия.
Пристигнал в София, столицата на Княжество България, княз Александър възложил съставянето на първото българското правителство на Тодор Бурмов (възпитаник на Киевската духовна академия). В състава на правителството влезли Марко Балабанов, Григор Начевич и Димитър Греков, а Министерството на войната било поверено на руския генерал Паренсов. Правителството, с изключение на военното ведомство, се заело с прегрупиране на администрацията на княжеството, в чиито състав преобладавали либерали. Тоест, привържениците на Драган Цанков и Петко Каравелов не попадали в това правителство. Князът предложил на Драган Цанков министерски портфейл, но поради липса на симпатия към някои членове на кабинета, му било отказано. Проведените през време на управлението на княза избори за Народно събрание, дали значително мнозинство на голямата част от опозиционните партии (Цанков, Каравелов, Славейков) и въпреки желанието на княза да спаси кабинета, на следващия ден след откриването на първото заседание ( 27 октомври) събранието изразило пълно неодобрение на правителството. Седмица по-късно, събранието било разпуснато с указ на княза от 3 ноември, в който се казва, че то се разпуска, защото неговият състав не дава достатъчно гаранции за правилното решаване на делата, както и за създаване на добър ред в Княжеството. В същото време, последвали промени в кабинета: председателя и вътрешен министър Бурмов, който позволил триумфа на опозицията в изборите, бил уволнен и заменен с Икономов, поканен за поста от Източна Румелия. За министър на образованието, чиито членове се обявили като ревностни поддръжници на опозицията (български учители взеха активно участие в изборите, което допринася за успеха на опозиционни депутати), е назначен митрополит Климент Търновски, на когото е възложено и председателството на Съвета на министрите. Но истинският лидер на министерството бил Начевич, съчетаващ в ръцете си контрола на министерствата на финансите и на външните работи (макар и временно) и се радвал на особеното благоразположение на българския княз. Начевич, заедно с Греков и личния секретар на княза, млад българин, възпитаник на Западна Европа, Стоилов, формирали един кръг от лични съветници на княза, който кръг предизвикал възмущението на опозицията, която имала зад себе си цялата българска преса (с изключение на един вестник, воден от посочения по-горе кръг) и учители, много влиятелни фигури в българския обществен живот. Опозицията още повече засилила многобройните уволнения на служители от така наречените консервативни министерства. Новите избори са направени в началото на 1880 г. и дали резултати още по-неблагоприятни за правителството, което през април на същата година подава оставка. Тогава княз Александър, по препоръка на руския император, наредил съставянето на правителство на лидера на опозицията, Драган Цанков, стар български деятел, имащ роля в българските дела, дори по време на турското робство, който по това време е смятан за един от най-влиятелните и уважавани в страната и събранието, публична фигура, въпреки че той не се е ползвал с личното благоразположение на княза.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: