Огражден планина

Село Гега. То трябваше да ни бъде изходната точка в обиколката на Огражден планина. Посоката беше към върховете Голак, Билска чука и Маркови кладенци. От Маркови кладенци трябваше да слезем на югозапад по пътеките обратно в село Гега. Пътят към Гега е приемлив, стига се бързо. Впечатление ни направиха крайпътните дървета с изцяло орязана корона - стърчат само къси остатъци от клоните. Спряхме до три баби и ги поразпитахме защо са така вандалски орязани дърветата. В началото не можахме да се разберем, но в един момент бабите викнаха -- Аааа, това са "листници". Оказа се, че режат клоните с листата за храна на животните. Това беше май първия признак какви странни гледки ни очакват...
Казахме добър ден на няколко люде по пътя и продължихме към съседното селце Чурилово. Гега е най-голямото село в околността. Около него по склоновете на Огражден има пръснати маса по-малки селца и отделни къщи, с население от по няколко десетки до няколко души. До Чурилово има разположен манастир, "Свети Георги". Водят го и Чуриловски манастир, или още Гегански.
От Гега към Чурилово, а и нататък, придвижването става по черен камионен път. След Чурилово пътя плавно вие нагоре, следва село Кукуряхцево, разположено стъпаловидно на склон до надморска височина около 900 метра. Името на селото е странно, поразпитахме, хората обаче не знаеха откъде е ... Чуриловския манастир и село Баскалци насреща. Това е типичната панорама за района - голи хълмове, прорязани от пътеки и разхвърляни къщички наоколо.
В Кукуряхцево видяхме как си редят купите със сено в района - режат клоните на някое ниско дърво и редят сламата отгоре на къси малки конуси. Практично изглежда - да не мухлясва сеното... Въпросните "листници", дето видяхме още преди Гега, ги имаше и тука. Само дето в Кукуряхцево бяха проявили съобразителност и буквално бяха изсекли стъпала по ствола на дърветата, да им е лесно качването нагоре. На излизане от селото отново странна гледка - две купи сено вървяха към нас.
Оказа се, че това са две малки магарета, върху които стопанина беше подредил бая големи количества слама. На магаретата им стърчаха само муцуните, дори и краката им не се виждаха. Оттам пътя навлезе в гориста част. Минахме през доста дерета с кестени и буки. Там нейде срещнахме една баба - вървеше между буките загледана надолу, и плетеше чорапи. Нереална гледка. Ходила да носи хляб на дядото - овчар. Не че дядото не може да пъхне хляба в торбата още сабахле, ама нали бабата ще трябва да си плете плетката в къщи иначе...
Това е Огражден - с две думи. Няма друго такова място. Стигнахме до нещо като заслон, заключен. Хванахме по реброто нагоре, газейки по малко сняг. Точно преди Голак билото се оголи. Стигнахме до върха, оттам до Билска чука.Пресякохме горския пояс под върховете и излязохме на голи склонове, целите прорязани от пътечки и оврази.
Скоро стигнахме до няколко самотни къщи, част от Баскалци, разположени на склона под Голак. Слязохме до дерето, изпънахме склона и продължихме към същинската част на Баскалци. Селото си е уникално като изглед. Потресаващо бедно, малки улички като да се разминат двама души само, калдъръми нагоре надолу, няма огради между къщите, склоновете подпрени с каменни зидове на места, гигантски вековни кестени с напукани кори ...
Това беше, Огражден. Особено място с особени хора.




За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: