Пьотр Алабин

София. От началото на Витошка, завивайки на ляво, започва улица "Алабин". Питали ли сте се какво знаете за Алабин? Ще ви припомня.

Подобно на всички други градове, ръководителите на руския град Самара за повече от четири вековната му история, са били не малко. Въпреки това, от цялата плеяда от служители на гражданите, запомнящи се са само няколко. Един от най-известните кметовете на Самара с право може да се нарече Пьотр Владимирович Алабин, държавна и публична фигура на Русия, почетен гражданин на градовете Вятка, Самара и София.
Пьотр Алабин е роден на 29 август (стар стил) 1824 в град Подолск, провинция Москва, в семейството на обеднелия руски благородник Владимир Алабин, чиято съпруга е дъщеря на френския емигрант Maртен. След като се дипломирал в търговското училище на Санкт Петербург, Пьотр е служил като офицер в армията. През това време той е участвал в кампанията на руските войски в Унгария (1849), в Дунавската кампания през Кримската война от 1854-1856 година, по време на която той е сред тези, които защитават Севастопол повече от една година. През 1857 Алабин минал на държавна служба, която започнал във Вятка, а през 1866 г. е прехвърлен в Самара и е назначен за управляващ на провинциалната камара на държавната собственост. И когато започнала войната за освобождение на славянските народи през 1877-1878 срещу османското владичество на Балканите, Алабин е инициатор на международното движение в град Самара.
Руско-турската война от 1877-1878 се дължи главно на нарастването на националното самосъзнание на Балканите. Бруталността, с която османците в България са смачкали Априлското въстание 1876, предизвика съчувствие към положението на християните от Османската империя в Европа и особено в Русия. Опитите с мирни средства да се подобри положението на християните били отхвърляни с нежелание от турците да направят отстъпки в Европа. И след това на 1 април, 1877 Русия обявява война на Османската империя.
Освободителната борба на балканските народи срещу османското владичество, която започнала през 1875, предизвикала силен патриотичен ентусиазъм в православна Русия. Веднага след обявяването на война на цялата огромна територия на Русия за сраженията започнали да се написват хиляди доброволци.
Жителите на Самара също не останали настрана от движението в Русия за подкрепа на българския народ. Група общински съветници, с подкрепата на търговците през 1876 решават да се направи специално Самарско знаме, което да се връчи на борещи се срещу турците, славяни. Пьотр Алабин и съпругата му Варвара Василиевна са участвали активно в организирането на това събитие.
Дизайнът на този необичаен подарък от Самара е разработен от художника Николай Симаков. С изработването на знамето се заели монахините от Иверския манастир.
На заседанието си от 17 април 1877 градската Дума на Самара решила да отпусне за подпомагане на братския славянски български народ 25 хиляди рубли, което е огромна сума за онова време. А на следващия ден, в извънредно заседание се решило да изпрати вече направеното знаме от Самара в централата на Дунавската армия, за връчване на българското опълчение. В документа се казва, че знамето трябва да се даде на "българските дружини, когато те бъдат призовани да освободят народа си". След това Общинския съвет избрал делегация от двама души, за предаване на знамето в ръцете на българското опълчение, както и приветствен адрес и изображение на покровителя на Самара Свети Алексий. В делегацията бил включен и Пьотр Алабин.
Самарското знаме било връчено на българското опълчение в Плоещ, Румъния, през май 1877. Всеки от двамата делегати забил по един пирон в дървото, за което е било прикрепено знамето, донесено от Русия. След това, извезаното в Самара знаме било осветено и тържествено връчено на българското опълчение.
Руско-българската армия влязла в Стара Загора на 10 юли 1877. Освободителите били посрещнати с хляб и сол, а звънът на камбаните, предизвикал много сълзи в очите на всички.
Хода на по-нататъшната борба довел до изхода на войната, капитулацията на турската империя.
След победния край Руско-турската война през 1878 г. Самарското знаме веднага се превърна в историческа реликва на българския народ. Според решението на българското правителство след обявяването на независимостта, Самарското знаме било удостоено с най-високия военен орден "За храброст". И Пьотр Алабин, който град Самара изпрати като член на делегацията от Русия, след освобождението на България от турско робство става първият граждански управител ( губернатор) на нейната столица София. Тази длъжност той е изпълнявал около една година.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: