Карвачот

Не се плашете и не се изненадвайте, но аз днес гладувах, тоест, постих доброволно и в името на съпруга си.
За празника Karva Chauth ( Карвачот) съм чувала отдавна и както много други тогава се възмущавах - "Какво е това?! Бедните индийските жени не ядат, не пият, гладуват! Дискриминация! " Но акцентите се изместиха за мен с течение на времето. Защото на този ден омъжените жени спазват поста си не просто така, има причина, те се молят за здраве и дълголетие на съпруга си. И аз се присъединих към тях.
Тази традиция не се спазва във всички индийски щати. По-често е разпространена в северната част на Индия. Но има и такива като мен, които приемат поста доброволно, независимо от факта, че в семейството на съпруга им това не е необходимо. Освен това, съпругът ми имаше много бегла представа за Kарвачот, въпреки че си спомни нещо от индийски филми и телевизионни сериали.
Самите ритуали Карвачот са много различни. Ето как изглажда един ритуал Карвачот.
Преди началото на поста свекървата дава подаръци на снаха си, която се готви да се моли за сина й. Обикновено това са бижута, атрибути на индийскита омъжена жена - бинди, гривни, пръстени, синдур, дрехи, задължително сладкиши, както и всичко необходимо за пуджа и молитва през Карвачот. Ако свекървата е далече от семейството, то жените купуват всичко сами, което е един вид приятен шопинг.
В деня на поста жените могат да приемат храна само до изгрева на слънцето, а след това през целия ден се въздържат и от пиене на вода. Това е най-строг пост, но може да има изключения. Например, бременните и кърмещите могат съвсем спокойно да пият мляко или вода, да ядат плодове.
През деня жените се приготвят, като посещават салони за красота, рисуват си мехенди, (рисунки с кана върху ръцете), вечерта слагат красива празнична премяна (за предпочитане в червен цвят), новобрачните булка и младоженец носят сватбени дрехи и се приготвят за обща пуджа - молитва. Възрастните обикновено разказват легенди, посветени на този празник, а всички пеят песни.
Постенето се прекратява с изгрева на луната, в присъствието и с помощта на съпруга. Жените и мъжете излизат на улицата или се изкачват на покрива, където става нещо като това: жените се молят на Луната (на Бога), изливат вода от специален глинен съд (карва), могат да ръсят пшеница или цветя, гледат към Луната през сито. Мъжът след това дава на жената първата глътка вода, парче от бонбони или сладкиши и постът е прекъснат! На края на ритуала съпрузите дават на своите съпруги подаръци, обикновено облекло или бижута.
Искам да отбележа, че в Индия има все повече и повече недоволни от този празник. Модерните и еманципирани жени се борят за свободата си и публично заявяват, че за да докажат своята любов от Карвачот няма нужда!
А какво ще кажете вие? Не искате ли да посветите един ден от годината на мъжа си, да се молитвите за него, ако вярвате в тази сила? Лично аз го харесвам, мъжът ми също блестеше през целия ден, гордееше се с мен, а колко пъти ми благодари! И дори ми даде подарък!


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: