Владимир Димитров-Майстора

Владимир Димитров-Майстора е един от най-извесните български художници. Един от най-ярките представители на Движението за родно изкуство, свързано с българското народно изкуство. Роден е на 01.02.1882 в село Фролош, Кюстендилско- в семейството на бежанци от Македония / дошли по време на Руско –турската Освободителна война 1877- 1878/ . През 1889 семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. При тежки материални условия Влдимир Димитров завършва трети прогимназиален клас и подхваща различни работи: продава вестници, чирак в хан, хотелски прислужник. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд в Кюстендил, където таланта му е забелязан от Никола Чехларов. По инициатива на няколко адвокати и съдии на 11.05.1903 в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита изложба с негови рисунки. С добороволно събраните от съгражданите му средства заминава в София / пеш !!! / и учи в Художественото индустриално училище като извънреден ученик при проф. Жеко Спиридонов,
В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи. Отличен студент, активно участва в училищните конкурси и често ги печели с награди. Като студент посещава Одеса, Москва, Петербург, Жариград, Венеция. Още в Академията колегите му започват да го наричат "Майстора”. По време на Балканските и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта .



След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 работи и в Италия, а от 1924 до 1951 живее постоянно в кюстендилското село Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села - Шишковци, Дивля, Ръждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. В творчеството си отделя голямо внимание на портрета, пейзажа, фигуралната композиция. Творил във всички техники и разнообразни формати. Останал в спомените като тих, скромен, изкючително трудолюбив. Всепризнат майстор в изобразителното изкуство, самобитен, уникален, мащабен. Творчеството му се анализира като "едно от най-оригиналните и значими явления в изкуството на 20 век - оригинално по стилистика и национално по дух, с всеобхватен хуманизъм”.
Умира на 29.09. 1960 в София.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: