Пет факта от живота на Елизабет I Английска

Пет факта от живота на Елизабет I Английска, които може би не знаете. Елизабет I, кралицата на Англия е една от най-значимите жени, а може би и най-значимата, в английската история. Испанската армада, Мери Стюарт, Франсис Дрейк и още много, много запомнящи имена в невероятната биография на британската монархия. Ако сте прочели много за годините на нейното управление, то от време на време изведнъж откривате някои факти, които преди това не са задържали вниманието ви и в старата история започват да се появяват нови краски. Може би именно тези пет момента от живота на Елизабет I Английска, вие все още не знаете.

На масата на Елизабет I Английска на масата прислужвали на колене 

Средновековният европейски монарх в отношението с поданниците си действал като Божество. Наистина, в правото си да решава съдбата на народа и страната, той бил подобен на Бог, и само в отношението си с Бог проявявал човешката си същност. Коронацията - възкачването на престола на краля се придружавало от процедура на помазание. Това тайнство е характерно за православната, католическата и англиканската църкви. Възкачващият се на престола монарх получавал дарове от Светия Дух - сила и мъдрост, които са необходими, за да управлява страната. Обредът на коронацията имал дълбок мистичен смисъл и се придружавал от ритуали и религиозна символика: короната означава величие, скиптърът - мъдрост и състрадание, държавата - власт на Земята, порфирът (червената мантия) - покровителство на гражданите, а тронът - издигне над другите, приближение до Бога. Ежедневието на кралете, по същите причини, било изпълнено с ритуали, защото да прислужваш на богупомазан било считано за голяма чест. През 16-век придворните и пажовете, които обслужвали кралската трапеза, били много. На входа на залата всеки от тях коленичил, веднага ставал и се заемал с работата си.Непосредствено до краля на масата чакали главният хлебар, виночерпците и икономът - в кралският двор това били едни от почетните титли - но и те в обредни моменти на церемонията само за момент, се покланяли пред царя на колене, после сръчно се изправяли и церемонията продължавала. Онези, които са чели "Принцесата на Монако" от Александър Дюма - баща, може би си сприпомнят изненадата на французите по повод на обслужването на испанските монарси: "... Негово Величество, заобиколен от лекаря и всички свои грандове ял нар с лъжица и пил вода с канела. Прислужвали му, стоейки на колене ... ". " Кралицата и инфантата ... яли, но много малко и много бавно. И, разбира се, в пълна тишина. прислужвали им дами в бяло, които по времето на целия обяд стояли на колене! ". Модата с колениченето не е заобиколила и Австрия - на колене се подавали петиции, на колене се изчвало преминаването на кралската карета, като на колене по пътя и е стояло и населението в целия неин маршрут. С течение на времето, както и в други страни, колениченето се превърнало в реверанс, а по-късно - в лек мъжки поклон и елегантен дамски реверанс - символи на колениченето. И английският двор бил завладян от тази обща тенденция. Запазените са спомени от Франсоа Вейвил, френският маршал, присъствал на ритуалите, придружаващи кралски обяд в английския двор още от преди времето на Елизабет Английска. Те са преиздавани в нашето време, в които можете да прочетете за това, как рицарите на ордена на Жартиерите носят подноси с храна, и се приближавайки се до масата, паднат на колене. Немският пътешественик Пол Хайтцнер, в бележките си през 1598 "Пътуване в Англия", ни отвежда в трапезарията на кралица Елизабет Английска. Той пише: "Двама господа влизат в стаята, като единият е с жезъл в ръцете, а другият с покривката. Те коленичат три пъти и застилат масата. След това, малко постояват на коленете си и излизат. Влиза следващата двойка, единия с жезъл, а втория със солница, ястие и хляб. Три пъти коленичат, а след това оставят всичко на масата и излизат от стаята със същите церемонии, като първата двойка. След тях идват две знатни дами, една омъжена, адругата - не. Те носят ножа за дегустация, и повтаряйки известния ритуал, поръсват със сол хляба и ястието и остават в залата до края на обяда". Личната охрана на кралицата, внасят 24 блюда с храна, дамата с ножовете отрязва от всичко по парче и ги дава за дегустация на телохранителите, за да се избегнат опитите да се отрови кралицата. Музикантите съпътстват действията с музика ... В края на церемонията идва от покоите на кралицата идва дама, която отрязва парче месо и го поднася на Елизабет, а всичко останало се изяжда от придворните. Очевидно е, и това, че владетели от време на време също се чувствали като обикновените хора и да прекарвали вечерта в тишина и спокойствие.

В двора на Елизабет Английска говорили на френски 

В съвременния английски език 70% от думите са взаимствани, което е свързано с историята на Англия. Схематично, историята на образованието в Англия може да се обобщи по следния начин: след напускането на територията на Великобритания от римляните в началото на 5 век, в голяма част от острова започва постепенно изместване на келтските племена, освобождаване от скандинавските викинги и завладяване от трите германски племена: англи, саксонци и юти, които съседните племена са изтласкали от "тяхната историческата родина " - територията между реките Елба и Одер. И в края на 7-ми век се образуват седем кралства, които в началото на 10-ти век се обединяват в едно голямо кралство - Англия. Това означава, че в англосаксонската основа в тези дни влезли допълнения от други езици: келтски, скандинавски и романски. Думите, заимствани от келтите, не са толкова много, но някои от тях са известни и на нас: "tory" (от ирландски - разбойник), "clan" (от ирландски - племе), "whisky" (уиски). С други думи, преди нашествието на Уилям Завоевателя през 1066 година езикът еволюира постепенно. Нормандското завоевание означава, че върховната власт и властта, която сега се нарича"местна", се заема от нормандската върхушка, която говори на свой, нормандски (тогава старонормандски) език, формиран главно въз основа на варианти на простонароден латински и галски ( германски) езикови нюанси. Това означава, че хората по това време са говорили на различни езици. Ситуацията била странна, но не объркваща: на англосаксонски говорили селяните и простолюдието, дворът и администрацията - на старонормандски, църквата - на латински. В същото време има един изненадващ факт -англосаксонският език в продължение на два века, от 11-ти до 13-ти, не е имал своя писменост, а в действителност на говорело от 95% от населението. Официалният старонормандски език се запазил в Англия, дори когато Нормандия е отнета от английската корона от Франция. Опитите да се върне Нормандия довели не само до Стогодишната война, но и до това, че старонормандският език вече се възприемал като език на врага. Но естранно, че все още остава като предпочитан език с приоритет в съдилищата, университетските лекции, пристанищата, различни хроники, литературата. Разпространен в почти цяла Франция парижкият диалект докоснал и променил официалния език на Англия. Той е обогатен със същите елементи на Париж и се превръща в англо-френски официален език. И един от неговите варианти, наречена "Правен френски език" и бил задължителен език в английското съдопроизводство до средата на 18 век, и освен това, на него се водили университетските дебати. Разбира се, вие осъзнавате, че хората в Англия не са съществували в затворени общества и се разбират помежду си, повече или по-малко, в рамките на необходимия минимум, но разделянето на езикови групи, свързани с различните съсловия, се отразява прекрасно в съвременния език. Почти всичко примитивно, просто, прозаично в живота има германски корени, духовното и военното - латински, възвишеното, скъпото, луксозното - старофренски. Например, в английския език думите "бик", "крава", "прасе" - имат немски корени, "говеждо месо", "телешко месо", "свинско месо" - имат френски корени. Малък, но забележим нюанс, отбелязан още от Уолтър Скот. Между другото, думата "крал" и "кралица" също идват в английски език от френския. Кралица Елизабет Английска перфектно владеела английски и френски език, италиански, гръцки, отлично знаела латински, говорела на тези езици, включително и на латински, а дори и нещо повече, превеждала и на английски език. И все пак езикът на дворцовия етикет, езикът на благородниците бил англо-френският. Преди много време, в една от най-старите английски препечатани книжки прочетох спомени на пътешественик, допуснат до английския двор по това време: "Кралица Елизабет говореше правилен английски - почти френски език." Тогава се усъмних дали правилно съм разбрала тези думи, на днес, надявам се, разбирам тяхното значение.

Иван Грозни дал на Елизабет I Английска диаманти 
Както знаете, Лондонското сити, е необичайна част на Лондон, и то не само защото това е най-големият търговски и финансов квартал в Европа. Сити има своите граници, които му придават особен статут на абсолютна автономия, има собствено правителство, своята собствена полиция, независима от полицейската служба на Великобритания и влизането на кралицата в "квадратната миля" (площта на Сити е 2.6 кв.км) е разрешено само след писменото съгласие на кмета на Сити, длъжност, която е одобрена още през 1189 година. Населението на Сити не е голямо - не повече от девет хиляди души, въпреки че през делничните дни тук идват на работа още четиристотин хиляди чиновници и други служители. Първата банкова кантора се появила тук в края на 17-ти век, но фактически Сити изпълнява своите функции още от средата на 15-ти век. Днес градът управлява активи от почти $ 9 трилиона - повече от Токио и Ню Йорк, взети заедно. Тук са представителствата на повече от четиристотин и петдесет чуждестранни банки. Официално Сити се управлява от кмет. Административен орган на властта е Съдът на старейшините (Съд на общинските съветници), състоящ се от 25 старейшини (такъв е броят на районите на града). 100 общински съветници са членове на Съда на общинския съвет. Те действат като посредници във финансовите и бизнес спорове между фирмите в Сити и в допълнение, могат да блокират големи сделки на територията не само на Сити, но и на цяла Великобритания. Искате ли да си купите един голям футболен клуб? Вземете разрешение от Управлението на финансовия контрол на Лондонското Сити. Бившите средновековните гилдии, които са повече от сто, а най-древните и най-уважаваните от тях са само 12, са получили през 1900 година от кралица Виктория пълна независимост от държавата и нейното правителство. Сега са се превърнали в бизнес асоциация, като не всеки неин член е длъжен да се занимава с бизнес, името е условно, но влиянието им върху света на бизнеса е много повече, отколкото изглежда реално. Кметът на Сити се избира за една година, и всяка година през втората събота на месец ноември в Сити започва "Шоу на кмета". Кметът, в позлатена карета, придружен от копиеносци и мускетари, отива до Съдебната палата, където полага клетва за вярност към кралицата. Конкретно за тази процедура, кметът носи специален знак, украсена с 254 диаманта, дарени от кралица Елизабет I Английска на тогаващния кмет. Пет от тези диаманти са подарени на Елизабет от руският цар Иван Грозни, който бил един от претендентите за ръката на британската кралица. Въпреки, че английската кралица-девица не била любовта на живота на цар Иван Грозни, в отговор на отказа на Елизабет на предложението му за брак, той написал много грубо писмо, наричайки я "вулгарно момиче." Но, странното е, че двамата монарси, които били коронясани за крал по едно и също време, с разлика от един ден, поддържали делови и лични отношения до самата смърт на Иван Грозни. В същото време, Елизабет била единствената жена, на която Иван Грозни писал писма: от повече от двеста оцелели и запазени писма на Иван Грозни, 11 писма са с нейния адрес.

Елизабет I Английска е вторият "потребител" на тоалетна с течаща вода

Англичанинът сър Джон Харингтън бил поет-любител, но неговите стихове малцина си спомнят. Творческото наследство, останало от Харингтън, което има по-земен характер, е тоалетната с казанче. Въпреки че първият патент за това е издаден през 1775 г. от английския часовникар Александър Къминг, палмата за изобретението със сигурност получава Харингтън, въпреки че има информация за китайски император, който още в първия век пр.н.е. е имал златна тоалетна с казанче, но това са по-скоро клюки, отколкото исторически факт. Кръстникът на Елизабет, Харингтън, редовно навличал върху себе си гневът на кралицата. И разбира се, после получавал опрощение.
През 1584 той започнал да строи къщата си я завършил през 1591, като изградил в нея и тоалетната с течаща вода. Нарекъл я "Аякс", и от радост, написал сатирична поема "Метаморфозите на Аякс". ("Аякс" в унисон с „Jakes“ (тоалетната), 16-ти век). Точно по това време той отново получил поредното опрощение от Елизабет. Тя посетила неговата нова къща и се запознала с нововъведението му. Устройството я заинтересувало, било тествано от нея и одобрено. Елизабет дори поръчала за себе си тоалетна с течаща вода, която е била инсталирана в Ричмъндския дворец през 1598. Както знаете, система за обществено водоснабдяване в момента не е имало, затова водата идвала от резервоар скрит в шкаф. Системата позволявала да се измери точното количество вода което да се излее. Дали Елизабет ползвала постоянно тоалетната с течаща вода не е ясно, защото е продължила да използва нощните гърнета както преди. Идеята да се допренесе за обществото, да се поясни, че чистотата има своята значителна полза, явно е била причината през 1608 година Харингтън, без да има медицинско образование, да преведе на английски език известния "Салернски кодекс за здравето", в който, има много компетентни, но толкова често нарушавани от хората съвети.

Елизабет на I Английска обичала гостува и то за дълго 

Всяко лято, считано от датата на коронацията си Елизабет I Английска обикаляла по една част от своето кралство. Причините за тези пътувания са били няколко. Първо, за нея това бил начин да вдигна популярността си сред хората, приемайки петиции и жалби. Второ, съчетавала тази своего рода ревизия на своето царство с почивка извън палатите си и трето, това била една много сериозна причина - спестяване. Кралството на Елизабет не било в най-добро финансово положение. Но като достойна внучка на разумния си и спестовен дядо, Хенри VII, не последвала примера на блудния си баща, Хенри VIII, и се научила как да икономисва от всичко - включително и по отношение на разходите на двора, доколкото това удоволствие не било евтино. Къщата, в която Елизабет се спирала, тя избирала сама, по своя воля, като уведомявала собственика, и оставала в дома му "толкова дълго, колкото е възможно." Собственикът на къщата, където Елизабет отсядала, приемал не само кралицата и две нейни камериерки. На негова издръжка оставали и кортежа й, придворни, слуги, коне. Свитата на Елизабет обикновено била от триста или четиристотин колесници, всяка от които с впряг от от пет или шест коня. Така че да събере толкова много хора и животни може само огромно имение или замък, а издържането й се изразявала със страхотна сума. Всички немаркирани неми лебеди по Темза принадлежали на кралица Елизабет II. Кралското семейство е установило собствеността над лебедите още през 12 век, когато те са били слагане на масата като деликатес. Сега птиците не се ядат, но по право съгласно английското законодателство, те са запазени. Но не само собствениците били щастливи да са домакини на кралицата, дори ако след такова посещение те са напълно разорени, или по-лошо - да са останали в дългове. Тези, които искали да видят кралицата като свой гост, специално за това изграждали къщи, на които Елизабет може да обърне внимание и да прояви желание да дойде и през следващото си пътуване. Причината за това не е страстна любов към кралицата, а факта, че Елизабет вместо да плаща с пари за издръжката, всъщност плащала повече - раздавала титли, земя, награди и монопол върху търговията с нещо или някой. Дори ако разходите на стопанина понякога били по-високи от полученото, тези монополи били голяма инвестиция в доходите на бъдещите поколения заедно със "специални права" при бъдещия владетел на Англия. Този комерсиален прием на кралицата е довело до общо строителство в Англия. Оформяло се ново благородничество, създавали се нови оръженосци, заможни търговци, фирми и дребни производители, тъй като те всички строели, нови селски къщи и вили. Използването на въглища вместо дърва за отопление е довело до това, че обикновените огнища се заменяли масово навсякъде с камините Тюдор , а таваните с дупката, от която било възможно да се види небето при всякакви климатични условия, започнали да остават в миналото. Не всички домове или холове били еднакво красиви, срещали се и домове- изроди, но дори и най-красивите сгради, когато в тях не живеела свитата на Елизабет могла остане без мебели с изключение на стаите и помещенията, необходими за неговото собственици. Всичко, от което се нуждал за живот кралския двор, Елизабет носила със себе си - включително нощни гърнета и спално бельо. Така било прието по това време не само за кралските пътувания. Да се грижи за своя комфорт било задължение на всеки европейския гост, а не само на Англия. С течение на времето, този обичай постепенно и напълно бил забравен, но не навсякъде. В Русия, той се запазил, поне до момента на Екатерина Велика, който заповядала, само за да се изграждат хотели, но и да се обзаведат с мебели и подсигурят със спално бельо, защото чуждестранните гости не разбирали защо са били настанявани в празна стая без мебели и дори легло и им пожелавали "спокойна нощ". И всичко това се случвало, защото не всичко се знаело за времето на Елизабет I Английска.

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: