Екатерина Велика на руския престол

Екатерина Велика на руския престол. В рамките на шест месеца от царуването на Петър III отношения на Екатерина със съпруга й (който се появявал открито в обществото с фаворитката си Екатерина Романова Воронцова) продължило да се влошава, като ставало видимо враждебно. Дори се появила заплаха за нейния арест и възможно експулсиране. Екатерина внимателно подготвила заговор с подкрепата на братята Орлови, граф Панин, граф Разумовский, княгиня Дашкова и други. В нощта на 28-ми юни 1762, когато императорът бил в Oраниембаум, Екатерина тайно пристигнала в Санкт Петербург и в казармата на Измаиловски полк е обявена за императрица.

Възкачване на престола 

Скоро към бунтовниците се присъединили и от войници от други полкове. Новината за въздигането на Екатерина на престола бързо се разпространила из града и възторжено посрещната от жителите на Петербург. За да се предотвратят каквито и да са действия на сваления император били изпратени пратеници в армията и в Кронщат. Междувременно Петър, след като е научил за случилото се, започнал да праща предложения за преговори до Екатерина, които били отхвърлени. Императрицата начело на гвардейските полкове влязла в Санкт Петербург и по пътя получила писменото отказване на Петър от престола.

Характер и форма на управление

Екатерина II била един фин психолог и голям познавач на хората. Тя винаги могла да си подбере помощник, без да се страхува от изявени и талантливи хора. Ето защо времето на Екатерина се отбелязва с появата на цяла плеяда от изключителни държавници, военни лидери, писатели, художници, музиканти. При общуване с поданиците си Екатерина била по правило е сдържана, търпелива и тактична. Тя била прекрасен събеседник и в същото време умеела да изслушва внимателно всички. По нейни собствени признания, тя не притежавала творчески ум, но добре улавяла всяка делова идея и я използвала за своите цели. През цялото царуване на Екатерина на практика нямало шумни оставки, нито един от благородниците не бил подложен на опозоряване, не бил изпратен в изгнание и не бил екзекутиран. Поради което царуването на Екатерина се приема като "златния век" на руската аристокрация. Въпреки това, Екатерина била много суетна и повече от всичко друго ценила своята власт. С цел нейното запазване, тя била готова да направи всякакви компромиси в ущърб на своите убеждения.

Отношение към религията и селския въпрос

Екатерина се отличавала с показна набожност, считала се за глава и защитник на Руската православна църква и умело използвала религията в своите политически интереси. Вярата й очевидно не била прекалено дълбока. В духа на времето, когато тя проповядвала толерантност към вярата. По нейно време било прекратено преследването на Старообредството, построени били протестантски и католически църкви, джамии, но все пак преминаването от православието към друга религия било строго наказано. Екатерина била яростен противник на крепостничеството, считайки го за нехуманно и противно на човешката природа. В документите й са оцелели много остри изявления по този въпрос, както и дискусии за различните варианти за премахване на крепостничеството. Въпреки това, нещо конкретно в тази област тя не посмялда предприеме поради основателен страх от дворянски бунт или друг преврат. Едновременно с това, Екатерина била убедена в духовна изостаналост на руските селяни. Тя смятала, че те са изложени на риск при предоставянето им на свобода, считайки, че животът на селяните при грижовните им стопани бил доста благополучен.

Вътрешна политика

Екатерина дошла на престола, с определена политическа програма, основана на една страна, на идеите на Просвещението и, от друга страна, отчетаща особеностите на историческото развитие на Русия. Основните принципи на тази програма били постепенност, последователност и отчитане на общественото мнение. В ранните години на царуването си, Екатерина се ангажирала с реформа на Сената, за да направи работата на тази институция по-ефективна. Провела секуларизацията на църковни земи, значително попълване на държавната хазна и улесняване на положението на милиони селяни. ликвидирала хетманството в Украйна, което отговаряло на нейните представи за необходимост от уеднаквяване на администрацията в цялата империя. Тя поканила немски колонисти в Русия за развитието на Поволжието и Причерноморието. През тези години тя основала на редица нови учебни заведения, в това число и първото образователно заведение в Русия за жени -Смолни институт, Екатерининско училище. През 1767 тя обявила свикване на Комисията за съставяне на нов Кодекс, състояща се от избрани депутати от всички социални групи в руското общество, с изключение на крепостните селяни. Екатерина напидала програма на Комисията, която по същество е най-либералната програма в царуването й. Призивите на Екатерина обаче, не били разбрани от депутатите от Комисията, което довело до дебати по маловажни въпроси. По време на обсъждането им се разкрило дълбокото разделение между различните социални групи, ниското ниво на политическа култура и явен консерватизъм на по-голямата част от членовете на Комисията. В края на 1768 Законодателната комисия била разпусната. Самата Екатерина оценила опита на Комисията, както важен урок запознавайки я с настроението на различните слоеве от населението. След края на Руско-турската война от 1768-74 и въстанието, водено от Пугачов започнал нов етап в реформите на Екатерина, през който самата императрица разработвала най-важното законодателство. През 1775 бил издаден манифест, за свободно установяване на всяка индустрия. През същата година била направена провинциална реформа, въвеждаща ново административно-териториално деление на страната, което е оцеляло до Октомврийската революция през 1927. През 1785 Екатерина издава своите най-важни законодателни актове - харти за благородството и градовете. Била подготвена и трета харта - за селяните, но политическите обстоятелства не позволили тя да влезе в сила. Основното значение на тези актове било свързано с реализацията на важни цели от реформите на Екатерина - създаването в Русия на западноевропейски тип съсловия. За руската аристокрация хартата означавала юридическо консолидиране на почти всички налични негови права и привилегии. През 1780-те години била продължена и реформата в образованието - мрежа от градски училища, основаващи се на класно -урочната система. И в последните години от живота си Екатерина продължила да разработва планове за големи промени. За 1797 била планирана радикална реформа на централната администрация, въвеждането на законодателство относно реда на наследяването на трона, за създаването на висша съдебна инстанция, основана на изборно представителство от трите съсловия. Но за да завърши програмата си от реформи, Екатерина не е имала време. Като цяло, реформите на Екатерина са пряко продължение на реформите на Петър I.

Външна политика

След Петър I Екатерина смятала, че Русия трябва да играе активна роля на световната сцена, да провежда офанзивна (и до известна степен агресивна) политика. Възкачвайки се на престола, тя разтрогнала сключения от Петър III договор за съюз с Прусия. Благодарение на нейните усилия бил възстановен на трона херцогът на Курландия Бирон. През 1763 г. с подкрепата на Прусия Русия е възкачила своето протеже - Станислав Август Понятовски на полския престол. Това довело до охлаждане на отношенията с Австрия, която, опасявайки се от прекомерно засилване на Русия, започнала да подбуждаТурция към война с Руската империя. Руско-турската война от 1768-1774 до голяма степен била успешна за Русия, но сложната вътрешнополитическа ситуация насърчила Русия да търси мир, за което било необходимо възстановяване на отношенията с Австрия. В резултат на това бил постигнат компромис, който на който станала Полша. През 1772 г. Русия, Прусия и Австрия извършили първото разделяне на част от нейната територия. С Турция бил подписан Кючук - Кайнарджийски мир, който предвиждал изгодната за Русия независимост на Крим. Във войната между Великобритания и нейните северноамериканските колонии Русия заела официално неутрална позиция и Екатерина отказала на английския крал да помогне на британските войски. По инициатива на Панин Русия е изготвила декларация за въоръжен неутралитет, към който се присъединени редица европейски държави, а това обективно допринесло за победата на колонизаторите. През следващите години станало укрепване на руските позиции в Крим и Кавказ, завършващо през 1782 година с включването на Крим към Руската империя и подписването през 1783 Договор за присъствие на руски войски в Грузия, с последващото й присъединяване към Русия. През втората половина на 1770 се формирала нова външнополитическа доктрина на руското правителство - Гръцкия проект. Неговата основна цел е възстановяването на гръцката (византийската) империя, със столица Константинопол и с великия княз Константин Павлович, внук на Екатерина, като император. През 1779 г. Русия значително укрепила международния си престиж, като участва като посредник между Австрия и Прусия в Тешенския конгрес. През 1787 Екатерина, последвана от двора, чужди дипломати, австрийският император и краля на Полша направила едно пътуване до Крим, което се превърнало в гигантска демонстрация на руската военна мощ. Малко след това започнала нова война с Турция и Русия влязла в съюз с Австрия. Почти едновременно с това започнала и войната с Швеция (1788-90), опитваща се да постигне отмъщение за поражението в Северната война. Въпреки това, Русия успешно се справила с двамата противници. Войната с Турция приключила през 1791 г. През 1792 г. бил подписан от Яшсият мир, в които се отчита влиянието на Русия в Бесарабия и Кавказ, както и присъединяването на Крим. През 1793 и 1795 се състояли на второто и третото разделяне на Полша, което окончателното ликвидирало на полската държавност. Към събитията в революционна Франция Екатерина първоначално изпитала определена степен на съпричастност, виждайки в тях неразумна репресивна политика на френските крале. Обаче след екзекуцията на Луи XVI, тя видяла в революцията опасност за цяла Европа.

Личен живот

Управлението на Екатерина II е времето, през което процъфтява фаворитизмът, характерен за европейския начин на живот през втората половина на 18 век. След като се разделя в началото на 1770 г.. с Орлов, през следващите години на императрицата сменяла редица свои фаворити. Участието им в решаването на политически въпроси по правило било забранено. Само двама от нейните известни фаволити, Потьомкин и Заводский, се превърнали в големи обществени фигури. Със всеки от своите фаворити Екатерина живяла по няколко години, а след това се разделяла с тях по най-различни причини (смърт на фаворита, предателството му или неправомерно поведение), но никой от тях не е бил опозоряван. Те били щедро възнаграждавани със звания, титли, пари и крепостни селяни. През целия си живот, Екатерина е търсила мъж, който би бил достоен за нея, споделящ увлеченията й, ентусиазма й, възгледите и така нататък .. Но да намери човек, видимо тя не успяла. Впрочем, има предположение, че тя тайно се венчала за Потьомкин, с който поддържала приятелски отношения до смъртта му. Всички слухове за оргии в двора на Екатерина и склонността й към нимфомания и други са един неоснователен мит.

Екатерина написала следната епитафия за бъдещия си надгробния камък: 

"Тук почива Екатерина Втора. Тя пристигна в Русия през 1744 да се омъжи за Петър III. На четиринайсет тя взела следните три решения: да се хареса на своя съпруг, на Елисавета и на своя народ. Тя не пропуснала нищо, за да постигне успех в това отношение. На осемнайсет години, изпълнена със скука и самота започнала да чете много книги. След като се възкачва на трона, тя прави всичко възможно, за да гарантира, че нейните поданици ще имат щастие, свобода и материално благосъстояние. Тя лесно прощавала и не мразела никого. Тя била снизходителна, обичала живота, имала весел нрав, била републиканец, верен на своите убеждения и имала добро сърце. Тя имала приятели. Работата й се отдавала с лекота. Обичала светските развлечения и изкуствата."


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: