Хан Аспарух

  
Хан Аспарух е основател на Българската държава. Той е третият син на хан Кубрат - основателят на Стара Велика България. Годината на раждане му е неизвестна. Името му се споменава за първи път около 660 година по повод събитията около смъртта на баща му – хан Кубрат и разпадането на Стара Велика България.
Третият син на Кубрат - Аспарух се заселва в областта Онгъла. Много скоро българите започват да минават реката и да се опитват да се заселват там. Тези действия на българите не срещат съпротива от византийска страна, защото по същото време империята води война с арабите. През 680 византийският император Константин IV подготвя поход срещу българите в местността Онгъла. Ромеите достигат южните предели на Онгъла, където българите имат редица укрепления, и ги подлагат на обсада. Българите нанасят тежко поражение на византийците и ги обръщат в паническо бягство, като ги преследват чак до Дунав и морето, където са корабите им.
След тази категорична победа Аспарух преминава с българите реката и урежда отношенията си със съседните славянски племена. В съюз със славяните, през 681 българите започнали да нападат и покоряват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Неспособен да отблъсне българите, Константин IV сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща данък.

 

   тотем на хан Аспарух 

 

   Мирният договор е сключен през лятото на 681, най-късно през месец август.
   Столица на Българската държава става Плиска.

 Битката при Онгъла