За приятелството

  Признавам, че от 6 (шест) месеца работя върху създаването на моя блог. От септември 2010 година. Първи път - неуспех! Втори път - отново неуспех! Трети път - нещо що-годе прилично, но не ме удовлетворява! На четвъртия опит се получи. Но пак не ме удовлетворява!
  На 31-ви декември го регистрирах и потърсих помощ и подкрепа. От много хора. Малко се отзоваха.

  Поставиха ме в проблемна ситуация. Това е термин и понятие, което могат да разпознаят само учителите, защото се използва в педагогическата практика. А аз като учител с 35 ( тридесет и пет) години педагогически опит знам колко усилия и знания изисква това.
  Никой не ми помогна. Продължавам да се боря с трудностите. Чакам помощ от приятели.          Нашият български народ е казал, че трябва да се разчита на приятели.
  Имам ли приятели? Очаквам да ми отговорите. Аз мисля, че нямам....


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: