Мадарски конник

Мадара е първият исторически символ, който заучават българските деца още от най-ранна възраст. Обществеността знае Мадара предимно чрез световноизвестния и единствен в Европа скален релеф - Мадарския конник - символ на младата българска държава.

Релефът Мадарски конник, изсечен в скалата на 23 м от основата й, представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи. Конникът, в естествена големина, е обърнат надясно, позата му е тържествена. Той промушва с копие лежащия в краката на коня лъв. Сцената е предадена величествено, без излишен драматизъм или затормозяващи подробности. Тя отразява важни исторически събития и дава пълна представа за състоянието на ранното средновековно българско пластично изкуство. Композицията на Мадарския релеф е допълнена с три групи надписи хроники. Едната е горе и е на хан Тервел (VIII в.), а две са долу - лявата на хан Кормисший (VIII в.), дясната на хан Омуртаг (IX в.). Времето и ерозията са повредили силно надписите, но това, което е останало от текста, дава ясна представа за съдържанието на релефната композиция. В горния текст се загатва, че конникът е хан Тервел, но изследователите приемат, че е свързан с изобразяване на обобщен образ на български владетел от 701 до 831 г. Мадарските надписи, макар и на гръцки език, хроникират изключително важни събития от историята на младата българска държава, настанила се трайно на Балканския полуостров. От образа лъхат самочувствие и сигурност, отразяващи мощта на българската държава. Освен това релефът и надписите свидетелстват за проникващото византийско влияние сред върхушката на българското. Мадарският конник е един от петте наши паметници, намиращи се под закрилата на Световната организация за култура и образование ЮНЕСКО.



Археологическият резерват "Мадара" с право се нарича "люлка на древна култура". Резерватът е осеян с много забележителни доказателства за организирана човешка дейност по тези земи още от най-ранна епоха (4000 г. пр. н. е. - XV в.). Географските условия са една от причините Мадара да бъде зеселена още от дълбока древност. Високи и непристъпни скали заграждат от две страни неголямо и лесно охра-няемо плато. Малки и големи пещери, скални навеси и образувания, поточета, пищна растителност - всичко това привлича човека. Първите проучвания на резервата започват през 1892 г. и оправдават предположенията на пътешествениците за наличието на непрекъснат живот още от новокаменната и каменно-медната епоха, тракийско, римско, византийско, старобългарско и османско време.

В Малката пещера са открити сечива от камък, кремък и кост, парчета от глинени съдове, правени на ръка и колело, печени на открит огън, тежести за стан, вретена. Голямата пещера е защитена с три пояса външни стени. Вътре са открити зидове на преградни стени, бази за колони, гнезда за дървени греди и други материали и предмети, внесени от чужди страни, което сочи не само дълго обитаване, а и оживена търговска дейност. При северния край на пещерата е открито тракийско светилище, посветено на трите нимфи. Както горе на платото, така и долу в подножието на скалите са намерени тракийски надгробни могили и некрополи. От римската епоха е открито голямо стопанско имение, просъществувало до VI в. От това време датира и голям склад за зърнени храни. Част от платото над Голямата пещера е укрепено от север и изток с крепостни стени, а от юг и запад е защитено от отвесните скали. В крепостта са открити редица постройки и една раннохристиянска църква, свързани с нуждите й. Крепостта е съществувала от IV до XV в. и е тясно свързана с живота в подножието на скалата. Между Малката и Голямата пещера в скалата има отвесен процеп, който древните обитатели са използвали за път. По него в тежки времена крепостта се е снабдявала с храна и вода, а жителите в подножието са намирали подслон в крепостта.Значението на Мадара силно нараства с идването на прабългарите по тези земи. Те умело използват материалната култура, създадена от предшествениците, и сами оставят дълбоки следи. Мадарският конник е красноречиво доказателство за това. Многобройните разкрити останки сочат, че Мадара дълго време е култова обител на прабългарите. Култът към скалите у прабългарите е известен. Наличието на толкова удобни скални масиви създава благоприятна предпоставка за развитието на това място като духовен център. Той е езическо скално светилище, а по-късно тук се развиват християнска базилика и средновековни манастири. Мадара не загубва значението си като култово средище и през късното средновековие. Тя става убежище за духовно уединение на пасивно протестиращите срещу тежкия феодален гнет. По време на Втората българска държава около съществуващия манастирски комплекс се образува голяма монашеска колония. Част от монасите живеят в издълбаните в скалите килии, църкви, гробници (над 150), като по този начин създават един от най-големите скални средновековни манастири.
С падането на България под османско иго Мадара загубва значението си и животът постепенно замира. Предстоящо е приспособяването на сграда за уреждане на музейна експозиция, която с богат археологически материал ще отразява дълголетната история на този край.

in English

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: